През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Ще дам двеста!
— Млъкни! Нямам време да слушам езика на скъперничеството ти. Трябва да започвам.
Халеф застана пред ходилата на стареца и се престори, че замахва, за да удари по съответното място.
— Аллах шкъна, дьойме! — простена Мурад Хабулам. — Ще дам повече! Ще дам много, много повече!
Наистина, зрелището, целият този побой, съвсем не беше нещо възвишено и признавам, че с отвращение присъствах на него. Но все пак бих искал да помоля читателите да не говорят за нехристиянство или дори за суровост. Признавайки, че това деяние не би могло да бъде достойно, все пак то бе напълно справедливо.
Не се намирахме в цивилизована страна и имахме работа с хора, които бяха привикнали с плачевните условия на Ориента. Преди всичко трябва да се вземе предвид, че тези хора са членове на изключително опасна престъпна банда, чието съществуване се основаваше само на разрухата при тамошните дадености. От Константинопол до Килисели имахме вземане-даване с хора, за които не беше свята нито собствеността, нито живота на ближните им. Животът ни беше в изключително голяма опасност и заплахата от смърт продължаваше да тегне над главите ни. Бяхме подмамени в тази къща по много добре обмислен и рафиниран начин, за да бъдем убити. Искаха да ни отровят, а понеже не успяха — да ни удушат и намушкат. Чудно ли е тогава, че нас, които през всяка минута на деня и нощта се намирахме в тяхна власт, ни бе обзело доста голямо озлобление? При съществуващите обстоятелства трябваше да се откажем от помощта на властите. Налагаше се да разчитаме на самите себе си. Кое наказание можеше да се сравнява с извършените от тях нападения срещу нас? Нима може да се нарече жестоко или дори кръвожадно това, да накажем с няколко тояги тези безбожни и безсъвестни подлеци, които бяха в ръцете ни? Разбира се, не! Дори, напротив, убеден съм, че се държахме прекалено меко и снизходително с тях.
[#1 За Бога, не удряй! — Бел. нем. изд.]
Кой би могъл да ни прокълне за това, че причинихме на Мурад Хабулам няколко минути мъчения? С това преследвах определена цел. Дори да бъда обвиняван за принуда, издевателство и други подобни, дори да се твърди, че според нашите закони съм действал наказуемо: все пак ние не се намирахме в Германия. Трябваше да се съобразяваме с реалните обстоятелства. Дори и днес не бих се упрекнал за тогавашното си поведение.
— Искаш да дадеш повече? — попита Халеф. — И колко?
— Ще платя триста — и понеже хаджията отново замахна, агата бързо добави, — четиристотин, петстотин пиастъра! Нямам повече от петстотин.
— Е — каза дребният хаджия, — щом нямаш повече, ще трябва да приемеш нашия дар. Ние, разбира се, сме по-богати от теб. Останали са ни толкова много тояги, че бихме могли да направим подаръци на всички в Килисели. За да ти го докажем, ще бъдем великодушни с теб и ще ти отброим още петдесет, така че ще получиш сто и петдесет. Надявам се, че благодарното ти сърце ще оцени щедростта ни.
— Не, не, не искам сто и петдесет! Не искам дори и сто!
— Но те са ти обещани, а тъй като ти като беден човек имаш само петстотин пиастъра, не можем да променим присъдата си. Омар, ела тук, и започвай пак да броиш! Смятам най-сетне да започна.
Той замахна и удари агата по дясното ходило.
— Аллах керим! — изкрещя агата. — Ще платя шестстотин пиастъра!
— Два! — броеше Омар.
Ударът изплющя по левия му крак.
— Спрете, спрете! Ще дам осемстотин, деветстотин, хиляда пиастъра!
Халеф ми хвърли въпросителен поглед, а като му махнах, той отпусна вдигнатата отново пръчка и каза:
— Хиляда ли? Какво ще заповядаш, сихди?
— Зависи от Мурад Хабулам — отвърнах аз. — Пита се, дали има тези хиляда пиастъра?
— Имам ги! Тук са! — заяви домакинът.
— Тогава ще размислим.
— Какво има за мислене? Получавате парите и с тях можете да живеете доволно.
— Грешиш. Дори и да проявя милостта да отменя наказанието ти срещу тази мизерна сума, тези хиляда пиастъра са предназначени за бедните.
— Прави с тях каквото искаш, само ме пусни!
— Заради хората, за които са предвидени, може и да изявя готовност да го направя при положение, че изпълниш едно условие.
— Какво условие? О, Аллах, Аллах, Аллах! Нима искате още пари?
— Не. Искам веднага да освободиш от служба Яник и Анка.
— Добре, добре! Нека си вървят!
— Освен това ще им платиш и възнаграждението, без каквито и да е удръжки!
— Да, всичко ще си получат.