През страната на скипетарите

— Това е ужасно! Ще ви накажа най-строго! Аз съм най-главният в тукашния джезах мехкамеси[87].

— Килисели е обикновено село, как би могло да има такъв съд? — отвърнах аз.

— Но аз съм молла тук!

— Не вярвам. Къде си учил?

— Не е необходимо да се учи.

— Охо! За да станеш молла, първо трябва дванайсет години да посещаваш субджан мектеби[88], а после и медресе[89], за да получиш титлата софта. Имаш ли такава и притежавал ли си я изобщо?

— Това не те засяга.

— Засяга ме, и то много. Който иска да ни съди, трябва да може и да докаже, че има право и способности за това. Можеш ли да четеш и пишеш на арабски?

— Да.

— А на персийски?

— Също.

— А знаеш ли целия коран наизуст? Защото всичко това се изисква от един софта.

— Знам го наизуст.

— Докажи го! Кажи ми четирийсет и шестата сура, която се нарича „ел ахкаф“.

— Как започваше? — попита някогашният арменец.

— С думите „В името на всемилостивия Бог“, както и всяка друга сура.

— Но това не е истинското начало.

— Е, то гласи: „Откровението на тази книга е от Бога, всемогъщия и всезнаещия. Небето и земята, и всичко, което е между тях, сме създали в действителност само за определено време, но неверниците се отвърнаха от предупреждението, което им беше отправено.“ Продължавай нататък!

[#4 Уред за бастонада. — Бел. нем. изд.]

Той вдигна ръка, почеса се зад ухото, а после попита:

— Кой ти дава право да ме изпитваш? Станал съм софта и ти трябва да ми вярваш! Пазете вратата, да не може нито един от тези обвиняеми чужденци да избяга, и моментално донесете кьотек алети!

Агата отправи тази заповед към подчинените си, които бързо му се подчиниха. Хумун и Суеф застанаха от двете му страни, а останалите заеха позиция между нас и вратата, за да ни отрежат пътя за бягство. Една от прислужничките хукна да донесе искания предмет.

Мурад Хулам седна насред стаята и махна на двамата други да направят същото.

— Вие сте шахитлер и имдатлар[90] — каза той — и трябва да потвърдите присъдата ми.

Тримата негодници направиха толкова сериозни служебни физиономии, че с мъка удържах смеха си.

— Сихди, нима ще мълчим на всичко това? — попита ме тихо Халеф. — Та това е позор за нас!

— Напротив, удоволствие е. Вече много пъти от обвиняеми сме се превръщали в обвинители, а така ще стане и днес.

— Тихо! — извика ми агата. — Когато престъпникът е изправен пред съда, трябва да мълчи. Яник, Анка, какво правите там при злодеите? Вие тежко се провинихте, като пристъпихте заповедите ми, и после ще си понесете наказанието. Но сега се оттеглете.

Наистина беше прекалено смешно! Всичките ни оръжия бяха при нас, а този стар грешник си въобразяваше, че наистина ще се съобразим с присъдата му. Яник и Анка продължиха да стоят зад мен, затова Мурад Хабулам повтори заповедта си с още по-строг тон.

— Прощавай! — казах аз. — От днес тези хора са на работа при мен.

— Нищо не знам за това.

— Вече ти го казах, така че го знаеш.