През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Страхливец! — изсъска Суеф.
— Сихди, попитай и Хумун — каза Халеф. — Ако не иска да говори, ще му ударим още двайсет по ходилата.
Той пристъпи към прислужника и го хвана за ръката.
— Пусни ме, дяволски хаджия! Ще призная всичко, всичко! — крещеше Хумун.
— Така ли е, както моят сихди казва?
— Да, да, точно така е!
— И той е полудял от болка! — извика Мурад Хабулам.
— Е — казах аз, — тогава ще ти доведа двама други свидетели. Яник, кажи истината, невинен ли е господарят ти?
— Той искаше да ви убие — заяви ратаят.
— Подлец! — изрева агата. — За неподчинението ти те очаква наказание. Искаш да си отмъстиш!
— Анка — продължих аз, — ти нали видя как господарят ти слага в бърканите яйца отрова за мишки?
— Да — отговори тя, — видях го много добре.
— О, Аллах, каква лъжа! Ефенди, заклевам се в Пророка и всички халифи, че съм напълно невинен!
— Ти положи много грозна лъжлива клетва, която… Бях прекъснат. Това, че приелият исляма арменец оскверняваше името на Пророка и паметта на халифите с такава лъжлива клетва, страшно възмути присъстващите мохамедани. Халеф посегна към камшика си. Из стаята се разнесе гневно мърморене, Хумун се бе изправил върху разранените си ходила, заклатушка се към господаря си, заплю го в лицето и извика:
— Пфу! Бъди проклет навеки! Малодушието ти ще те изпрати в джехената! Служил съм на господар, когото Аллах ще запрати на дъното на ада. Напускам те. Но преди това ще си разчистим сметките!
Суеф също застана пред агата. И той го заплю, а после му изкрещя:
— Позор за теб и старостта ти! Душата ти е загубена, а споменът за теб ще е изкоренен у всички правоверни! Вече нищо не ме свързва с теб!
Двамата се заклатушкаха обратно към местата си. Те с лекота поемаха върху съвестта си убийства, но охулването на Пророка и неговите последователи ги възмущаваше до дъното на душата им.
Мурад Хабулам стоеше като ударен. Държеше двете си ръце на челото. После изведнъж размаха ръце във въздуха и се завайка:
— Аллах, Аллах, съгреших! Но ще поправя грешката си. Признавам, че трябваше да бъдете убити и че сложих отрова в храната ви!
— Ла илляха ил Аллах, ве Мохамед расул Улах! — разнесе се възглас наоколо.
Халеф се приближи към него, сложи тежко ръка върху рамото му и каза:
— Имаш късмет, че оттегли клетвата си! Макар че моят ефенди нямаше да се съгласи, ти се заклевам в брадата на Пророка, че слънцето на живота ти щеше да залезе, преди да напусна тази къща! Значи признаваш вината си?
— Да.
— Тогава ще изтърпиш и наказанието, което ще ти определим. Сихди, колко тояги трябва да получи той? — попита Халеф.
— Сто! — отсъдих аз.
— Сто ли! — изкрещя старецът. — Няма да ги преживея!
— Това си е твоя работа! Ще получиш сто удара по стъпалата!
Агата рухна. Видях, че коленете му се разтрепериха. Беше голям злодей, но и още по-голям страхливец.
— Бъди милостив! — хленчеше той. — Аллах ще те възнагради!
— Не, Аллах ще ми се разгневи, ако по този начин престъпя законите му. А какво ще кажат Хумун и Суеф, ако ти опростя наказанието, след като те понесоха своето!
— Да си получи бастонадата! — извика Суеф.
— Нека му бъдат ударени стоте! — съгласи се Хумун.
— Нали чуваш! — каза Халеф. — Аллах го иска, искаме го и ние. Така че се приближи и легни върху пейката, за да те вържем.
Той хвана Мурад за ръката, за да го накара да легне долу. Ужасеният старец се извиваше като червей и хленчеше като дете. Махнах на Оско и Омар. Те го хванаха и го натиснаха върху пейката. Вързаха го въпреки съпротивата му. Босите му, костеливи крака се изкривиха, сякаш вече усещаха очакваната болка.
— Кой ще вземе пръчката? — попита Халеф.
— Ти самият — наредих аз.
Той понечи да възрази, но аз му дадох знак да мълчи и той ме разбра.
— Радвай се, Мурад Хабулам ага — каза хаджията, вземайки пръчката, — радвай се, че ще ти направя благодеянието аз да изпълня наказанието. Стоте удара ще усетиш така, сякаш са хиляда. Така голяма част от греховете ще бъдат смъкнати от душата ти.
— Милост, състрадание! — умоляваше агата. — Ще заплатя ударите.
— Ще платиш? — изсмя се Халеф. — Шегуваш се! Скъперничеството е твой дядо, а алчността майка на прадедите ти.
— Не, не! Не съм стиснат. Всичко ще платя, всичко!
— Нашият ефенди няма да позволи, но все пак много бих искал да узная колко би дал, за да се отървеш от тоягите.
— За всеки удар ще ви дам по цял пиастър.
— Значи сто пиастъра? Да не си луд? Ако ти получиш бастонадата, удоволствието за нас ще е десет хиляди пиастъра, а на теб болките ще ти струват двайсет хиляди. Общо прави трийсет хиляди! А ти предлагаш само сто! Засрами се!