През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
Суеф протегна ръка, за да хване хаджията за дрехата на гърдите, но Халеф замахна светкавично бързо и му зашлеви такава силна плесница, че другият изпусна пистолета си, а той самият полетя в широка дъга към земята. Още преди да успее да се изправи, Халеф, който бързо бе пъхнал пистолета в пояса си, коленичи и започна да му бие шамари с две ръце с такава скорост, че Суеф изобщо не можа да помръдне и пръст да се защити.
Мурад Хабулам беше станал от мястото си и ревеше от гняв. Хумун беше като побеснял, но не смееше да се притече на Суеф на помощ. Ратаите и слугините също крещяха, но не се осмеляваха да се помръднат от местата си. Вдигаше се адски шум, докато Халеф пусна противника си и се изправи.
Суеф се спусна към мястото, където беше паднал пистолетът му. Хаджията обаче беше по-бърз и ритна с крак оръжието, така че то се удари в стола ми и остана до него. Суеф скочи към него и искаше да го вземе, но се озова в обсега на моите ръце. Щом се наведе, аз го сграбчих за тила и го дръпнах нагоре. Последицата от хватката ми беше, че ръцете му увиснаха отпуснати и той уплашено се мъчеше да си поеме въздух. Оско взе пистолета и го прибра. Цапнах шпионина по главата с лявата си ръка и той се строполи на земята в краката ми.
— Ще седиш тук, без да мърдаш — заповядах му аз. — Ако се опиташ да станеш без мое разрешение, ще смачкам слабоумната ти глава като яйце.
Джуджето отпусна глава и ръце и не помръдна. Другите продължаваха да вилнеят.
— Халеф, вземи камшика и въдвори тишина!
Едва бях изрекъл тези думи и камшикът на дребосъка изсвистя върху гърба на Мурад Хабулам. Старецът веднага притихна, мълчеше и Хумун, а останалите моментално последваха примера му.
— Седни! — заповядах аз на нашия съдия и той незабавно се подчини. — Махнете се от вратата! — изкомандвах прислугата. — Застанете в онзи ъгъл! Ще стоите там, докато ви позволя да си идете!
Всички побързаха да изпълнят заповедта ми. Вече бяхме с осигурен тил и можехме да наблюдаваме добре всичко и всички.
По лицето на агата личеше, че не знае какво да каже и как да се държи. Погледът му гневно се местеше от човек на човек. Ръцете му бяха стиснати в юмруци, а устата — свита. Накрая я отвори, за да излее яда си върху мен.
— Млъкни, иначе отново ще опиташ камшика! — извиках му аз. — Сега говоря аз! Да не мислиш, че сме те търсили, за да израниш ходилата ни от бой? Смяташ ли, че сме хора, които ти можеш да съдиш? Сега ще ви кажем вашата присъда и ще я изпълним. Ти нареди да донесат „уреда за бой“ и ние ще се възползваме от него.
— Какво ти става! — отвърна той. — Да не би да искаш тук, в собствения ми дом…
— Тихо! — прекъснах го аз. — Когато аз говоря, ти ще мълчиш. Къщата ти е гнездо на убийци, а ти мислиш, че…
Аз също бях прекъснат. Оско изкрещя и се хвърли върху мнимия шивач. Въпреки че погледът ми беше насочен към Мурад Хабулам, аз също бях забелязал движението на Суеф. Това джудже наистина беше много опасно! Той беше единственият, който се бе осмелил да посегне към оръжието. Сигурно си мислеше, че не го наблюдавам. Беше бръкнал с дясната ръка към пазвата на дрехата си и извади нож. Надигайки се светкавично бързо, е искал да забие гладко излъсканото острие в гърдите ми, но не успя. Оско го хвана за ръката с ножа в последния момент, а и аз вече го държах за гърлото. Халеф скочи при нас и измъкна ножа от повторно победения човек.
— Претърси пояса и джобовете му, а ние ще го държим! — заповядах аз.
Той го направи и извади един двуцевен джобен пистолет, който беше зареден, разни други дреболии и една претъпкана кесия, която отвори и ми я подаде, като ме попита:
— Виждаш ли жълтиците? А това джудже се преструва на бедняк, който ходи от село на село и шие, за да се прехранва! Тези пари са ограбени или откраднати. Какво ще правим с тях?
— Сложи му ги обратно в джоба! Не са наши и не можем да докажем, че са откраднати. Но оръжието ще му отнемем, за да не прави с него злини.
Накарах злодея отново да седне на земята. Той изскърца със зъби. Трябваше да го обезвредя, а за да го постигна, не биваше да отвръщам със същото и за смъртта да отмъщавам със смърт. Но той трябваше да си получи наказанието, което да му попречи да продължи да се занимава с нас.
— Халеф, Оско, Омар, завържете го на пейката! — заповядах аз. След няколко минути Суеф беше вързан за пейката по необходимия за бастонадата начин.
— Виждаш ли, че къщата ти наистина е свърталище на убийци, както ти казах преди това? — сряза Халеф агата. — Но търпението ни се изчерпа. Сега ще разберете какво означава да искате да ни убиете.
— Няма такова нещо — твърдеше старецът.