Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Както искаш — каза инженерът, леко ядосан сам на себе си, защото бе разбрал, че беше надценил индианеца. — Аз търся Хенри Хенри. Това име ти е познато, нали?
— Да.
— Хенри е изчезнал през миналата пролет. Изглежда, един от неговите скаути наистина е бил дакотският вожд на име Токай-ихто.
— Да.
— Има ли това нещо общо с нападението над ешелона с мунициите, за чието пристигане Хенри Хенри е трябвало да съобщи във форта край Ниобрара?
— Да.
— Какви подробности знаеш?
— Никакви.
— Знаеш ли изобщо нещо?
— Мисля, че Хенри е мъртъв.
— Ти видя ли трупа му?
— Може би.
— Защо не си могъл да разпознаеш със сигурност трупа му?
— Изяден от койоти и лешояди. Джо Браун овладя вълнението си.
— Скалпиран?
— Не.
— Поне това не.
— Не.
Пурата на Джо Браун изгасна. Той я остави в пепелника. Накрая попита:
— Тобиас, къде можем да намерим все още някой жив човек, който не само да знае нещо за Хенри, а да може да ми даде точни сведения?
— Никъде.
— Кой ръководеше тогава нападението над ешелона с мунициите?
— Бойният вожд на Мечата орда, когото белите мъже бяха наричали преди, докато той служеше като скаут при тях, Хари или Джек. Сред дакота той носеше името Токай-ихто.
— Хари? Скаут? Дакота? — Джо Браун подскочи. — Но аз го познавах добре, и вие също го познавахте, Морис, когато той работеше още съвсем млад като скаут на строежа на железопътната линия. Той дори ми спаси живота веднъж. Но след това…
— … след това Червената лисица уби бащата на Хари Матотаупа.
— И Хари ли не е между живите вече?
— И него го убиха — рече Тобиас. — След смъртта на баща си той се върна при своята племенна група. Рано през пролетта дойде като парламентьор на своето племе за преговори във форта край Ниобрара. Там под давление на Червената лисица предателски го плениха и го пребиха в мазето. Сега вече Червената лисица няма нужда да се страхува от кръвното отмъщение на сина.
— Проклета свинщина! — От тона на това възклицание пролича, бе Джо беше честно възмутен.
След тези думи на инженера Тобиас от племето делавари изгледа през спуснатите си клепачи изпитателно един след друг тримата мъже, пред които стоеше. После попита:
— Не е ли добре, дето вашият враг Хари Токай-ихто беше предаден чрез измама, пленен и премазан от бой?
— Добре!! — Вените на слепоочията на Морис изпъкнаха сини. — Нима изобщо някога е могло да се приеме за добро предателството към един парламентьор и подлото убийство на един пленник?! Целта не оправдава средствата!
Тобиас размени странно унесен продължителен поглед с Дългото копие от племето чейени и чак след това каза привидно без връзка:
— Капитан Роуч е много строг капитан.
— Гаден човек е той! — отсече Морис. — Той доказа това с отношението си към майор Смит. Той унищожи този човек на честта и направо го доведе до смъртта. Колко много човешки трагедии се случиха през тези последни две години… но акциите отново се покачват!
С едно леко движение Тобиас привлече отново вниманието върху себе си.
— Имаш ли още някакъв въпрос към мен? — попита го Морис.
— Да. Значи вие не вярвате, че белите мъже действуват винаги справедливо?
— За жалост ние по-често биваме несправедливи.
— Понякога несправедливи — потвърди Тобиас. — И съвсем не внимателни.
— Естествено, ние не притежаваме вашето зрение и слух. Но какво искаш да кажеш с това?
— Хари Токай-ихто е още жив.
— Какво?
— Да.
— Къде? Как е възможно това?
— В мазето.
— Но това трябва да се знае! Как така? Звучи направо невероятно! Разказвай!
— Неговите бойци искаха да го освободят. Щом започна схватката, по нареждане на Червената лисица двама прерийни ездачи скочиха в мазето. Когато след битката ние отидохме там, Токай-ихто лежеше, потънал в собствената си кръв, и всички сметнаха, че е мъртъв. Един от нас, прерийният ездач Томъс, който след това избяга заедно със своя брат и с Адам Адамсън, разказа това и на дакота. Томъс и Тео и младият Адамс бяха дошли от една и съща ферма и държаха един за друг, държаха за Смит и искаха да помогнат на Токай-ихто, комуто Смит беше обещал свободно влизане и излизане от форта. Когато те станаха подозрителни за Роуч, трябваше да избягат. Те именно разпространиха фалшивата новина за смъртта на Токай-ихто. И никой не я оспорва. Но Хари Токай-ихто не е мъртъв. След няколко дни и нощи той отново дойде на себе си. Раните му постепенно зараснаха отново. Той е още жив.
— Но всички във форта трябва да знаят това!