Пътят на кралете (том II)

— Трябва да сме нащрек за капан — каза Далинар. — Някой да разбере какво са видели разузнавачите. Дали само са разпознали знамената, или пък са огледали по-отблизо?

Останалите войници — заедно с някои от стрелците, които вече изпълваха стената — го изгледаха странно. Далинар тихичко изруга и отново погледна към неясната приближаваща се войска. В тила си усещаше някакъв неспокоен сърбеж. Не обърна внимание на учудените погледи, хвана копието си и се затича по стената, докато достигна стълба. Тя бе построена с извивки и се спущаше направо от високата стена без перила. По-рано бе служил на такива укрепления и бе навикнал да гледа право в стъпалата, за да не му се завие свят.

Достигна дъното и с копието на рамо се завтече да намери някой началник. Постройките на Трескавата кула бяха квадратни и утилитарни, допрени една до друга покрай скалния отвес на естествената пукнатина. Повечето имаха четвъртити щерни на покривите си. С добри припаси — или, ако имаха късмет, с Превръщател — такава крепост можеше да издържи на обсада с години.

Не можеше да разчете знаците на чиновете, но разпозна офицера, когато видя човек в кървавочервена дреха, заобиколен от група почетни гвардейци. Той нямаше ризница, само бляскава бронзова нагръдна броня върху кожата си, и разговаряше с единия от патрула. Далинар се забърза.

Едва тогава видя, че очите на мъжа са тъмнокафеви. Това направо го слиса. Останалите наоколо се отнасяха с мъжа като със Сиятелен господар.

— … Орденът на Каменните пазители, милорд — обясняваше разузнавачът от седлото си. — И голям брой Бягащи по вятъра. Всички се придвижват пеша.

— Но защо? — запита тъмноокият офицер. — Защо Сияйните идват насам? Би трябвало да се бият с дяволите на предната линия!

— Милорд — каза войникът, — заповедта ни бе да се върнем веднага след като сме ги разпознали.

— Добре, връщайте се и разберете защо са тук! — изрева офицерът; конникът потръпна и препусна.

Сияйните. Обикновено бяха свързани по един или друг начин с виденията на Далинар. Докато офицерът нареждаше на хората около себе си да приготвят помещения за рицарите, Далинар последва разузнавача към стената. Там мъжете се трупаха по бойниците и гледаха към полето. Като останалите горе, и тези носеха събрани оттук-оттам униформи. Не бяха някаква разпасана сбирщина, но очевидно носеха вече употребявани дрехи.

Разузнавачът излезе през една вратичка за набези, докато Далинар влизаше под сянката на огромната стена и достигна края на скупчените войници.