Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Мислиш, че виденията са твоя Дар? Не, не са, видения може да има всеки човек, друид или дори вампир. Човекът на съдбата, за разлика от обикновените хора, е настроен именно на своята съдба, в това е разликата. Ако виденията на обикновените хора са хаотични и почти неразличими от обикновените сънища, при теб всяко видение пряко е свързано с твоята съдба. Подсъзнателно ще можеш да различаваш обикновен сън от видение, но ще ти е трудно да разграничаваш видението от реалността. Това беше причината за моето… впрочем, за това по-късно.
Ти вероятно вече са имал видения на непознати и странни места, те обикновено започват в зряла възраст, а понякога и по-късно. Първите видения винаги са на други светове — за да видиш нашия свят ще трябва да се настроиш, а това отнема известно време, освен това има и ред други причини, поради които може да посещаваш един или друг свят. Например в някой от световете може да имаш сродна душа, или в миналото твоята душа да е съществувала в друг свят… но за това ще ти разкажа по-нататък. И така с течение на времето ще се научиш да управляваш виденията, настройвайки ги на това, което те интересува, а дотогава се радвай на това, което имаш — съдбата сама ще реши кога и какво следва да ти покаже. И най-важното — никога не се опитвай да провокираш «видение» извън съня, или да пътуваш между световете. Човешката душа не може да съществува дълго време извън тялото, така че лесно можеш да се загубиш между световете и да се разтвориш в пространството. Но пътешествието във физическо тяло е още по-опасно, нашият мозък не е в състояние да издържи на цялата сила на драконовия свят — ще започне да се разрушава и ще полудееш, също като мен. За съжаление, аз нямах наставник, който да ми обясни какво не трябва да правя в никакъв случай. Опитах се максимално да се приближа към света на драконите и платих за това с разсъдъка си…“
Сложих дневника настрана и разтърках сънените си очи.
Да, научавах все повече и повече интересна информация. Излизаше, че ще мога не само да предвидя бъдещето си и да видя някои важни моменти, свързани с тайните около мен, но и да пътувам между световете! Разбира се, това беше опасно и все още напълно непонятно за мен, но по принцип такава възможност имаше! Освен това, ще мога да влизам в чуждите сънища… например мога да погледна съня на Алиса и да разбера какво сънува. Днес тя много руга, дори не само руга, а едва не се нахвърли върху мен с юмруци. И Чез по-късно реагира не по-малко бурно, а пък Наив… този здравеняк едва не се разрида, когато видя Невил.
След срещата със Съществото на крака бях останал само аз, така че се наложи да наема няколко местни жители, за да пренеса всички пострадали при друидите. На половината път срещнахме Алиса и Наив. Какви викове бяха само! Представям си как сме изглеждали отстрани — дузина местни жители с доста опърпана външност (бяхме в бедната част на града), влачещи за краката два вампира, останалите четири ги влачеха за ръцете. А отпред крача аз, очукан и мръсен от главата до петите, с Невил на рамото — него не го оставих на никого.
— Какво се е случило? — изпищя Алиса.
— Какво се е случило с Невил? — като ехо повтори Наив.
— По-добре не питайте — уморено махнах с ръка.
— Кой го е подредил така?
Отговорих честно.
— Аз…
Добре, че бяха прекалено стреснати и не обърнаха внимание на думите ми. В противен случай Наив като нищо можеше да ме убие. Като цяло, нашето печално шествие бързо се превърна в истински цирк, който със скоростта на ужилен в задника кон влетя в общината на друидите. На входа, както и миналия път, имаше един друид охрана, но той не успя да каже нито дума, просто беше пометен от Алиса и Наив. След тях скромно влезе и останалата част от процесията.
Мелисия се ориентира много бързо в ситуацията и веднага извика още няколко друида, които поеха вампирите, а тя самата прегледа Невил. Напразно се бях притеснявал — моята стена не беше му причинила никакви наранявания, само леко мозъчно сътресение. Но проблеми все пак имаше, и то много сериозни. Попадайки под хипноатаката на чудовището, Невил беше започнал да изразходва всичките си магически сили, без да се съобразява, че ресурсите на тялото му далеч не са безкрайни. Друидката ни обясни, че така той просто може да „прегори“… ако вече не е „прегорял“. За съжаление това не може да се разбере веднага, но дори и на пръв поглед — както каза Мелисия — вътрешните му резерви са напълно изчерпани и нещо вътре в него е сериозно увредено. В смисъл не вътрешни органи, а енергийно ниво. Обясниха ни, че лечението на подобни травми може да отнеме доста дълго време. Самият Невил може да се изправи на крака още на следващия ден, но магическите му способности няма да се върнат така бързо. Ако изобщо се върнат…