Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
В резултат на това Невил остана на лечение при друидите. Наив не искаше да се отделя от него и предпочете да нощува при него, а ние се отправихме към дома. По пътя Алиса ме подложи на унищожителен разпит, същото повтори и Чез след прибирането ни в Прокълнатата къща. И едва при Чез обърнах внимание на един интересен факт, който до този момент беше останал извън полезрението ми — търговецът беше изчезнал. Дали просто беше избягал или Съществото го беше докопало? Не знам, но за мен този малък мъж в разноцветни дрипи е много хитър и находчив — вероятно се беше скрил някъде и след като всичко беше минало, е хукнал да възстановява загубите си.
След всички събития през този ден ми трябваха няколко часа, за да дойда на себе си и да смеля всичко, което се случи. Цял час стоях под студения душ, опитвайки се по някакъв начин да подредя мислите в главата си, а след това дълго време лежах на леглото и тъпо гледах в тавана. Накрая реших да почета дневника на лудия Майстор, дано поне малко да се поотпусна. Защото ако спешно не се разсея от лошите мисли, може да се случи нещо още по-лошо… и то със самия мен.
Дракон да ме одере, кой би си помислил, че ще използвам подобно четиво за отмора? На фона на ставащите около мен събития откровенията на психото изглеждаха почти безобидни… Не, трябва да спя, утре е много тежък ден… Кого заблуждавам? При нас сега всеки ден е тежък!
Край, заспивам!
Под мен се простираше Крайдол.
Виждах го много ясно от висотата на птичи поглед — сгради, хора, животни. Моето зрение беше станало изключително остро и виждах всяко живо същество, дори… плъховете?!
Плъховете бяха в два цвята — сиви и черни. Черните като че ли бяха по-малко… опа! Един от сивите плъхове изведнъж стана черен! Болен ли беше или какво? Или… не може да бъде! Може би черният цвят означава зараза с паразити? Нали всичките ми видения напоследък са свързани само с най-неотложните проблеми, а това са паразитите и Съществото. Въпреки че има и Алиса, но в този списък тя все пак е излишна.
Ако съм прав, то черно оцветени са не само плъхове, но и… кучета, котки, хора! И къде отиват те?
Бях толкова шокиран, че не забелязах веднага появата на още един наблюдател.
— Ти какво правиш тук?! — възкликна изненадано човекът в червена ливрея на Майстор, увисвайки във въздуха точно до мен.
Тогава пропаднах надолу.
Рано сутринта в стаята ми нахлу ураган.
— Вчера научих много важна информация — още от прага ми съобщи Алиса и се пльосна на леглото.
Положих усилия да отворя очи и да погледна неочаквания гост, но нямах особен успех. За трезво мислене изобщо да не говорим — каква, дракон да я вземе, информация толкова рано?
— Защо не каза вчера? — вяло попитах аз.
Ама че видение… още бях в шок.
— Вчера не ти беше до мен — обидено се намръщи Алиса. — Беше уморен след бойните си подвизи.
Обидена била — ами да, такъв бой, а не са я поканили?
— И сега ка-акво искаш да ми кажеш? — прозях се сладко.
— Разбрах що за момче е хлапето! — каза тя гордо.
Опитах се да вляза в час, но от мозъка — нищо.
— Какво хлапе? — малко извинително попитах аз.
Алиса изненадано се втренчи в мен.
— Утро е — опитах да се оправдая.
— Детето, което готвачът видя точно преди смъртта си — недоволно поясни тя. — Наложи се да обиколя целия град и дори ходих до близкото село, но го намерих.
Затова вампирите не са успели да ги намерят двамата с Наив! Но изобщо заслужавало ли си е да се мотаят незнайно къде?
— За какво ни е? — изразих на глас съмненията си. — Вече знаем кой е убил готвача и всички останали.
— Знаем — съгласи се вампирката — но с това дете нещата не са прости. Малкото момче е незаконен син на готвача и никой не е знаел за него освен един негов приятел по бутилка, на когото готвача е издрънкал всичко при пиянски запой. Семейството на момчето живее в близкото село, затова не успях да го намеря в града. Но не в това е работата. Физически невъзможно е момчето да е било в града същия ден, когато е убит готвача!
Забавно. И какво ни дава това?
— И да какви заключения ни води това? — попитах аз.
— Дракон знае — честно отвърна Алиса. — Но се случва нещо много странно: готвачът точно преди смъртта си вижда близък човек, когото не би трябвало да може да види.