Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Ще си счупиш зъбите! — заплаши Велхеор, но на фона на тътена на Кървавия Бог гласът му прозвуча като писък на комар.
Може би това се стори много смешно за чудовището, защото то отвори устата си още по-широко, колкото и да изглеждаше невъзможно, и се засмя.
— Какво ще правим, Кел, ще бягаме или ще се бием? — попита Велхеор, опитвайки се да не падне на тресящата се от смеха на Кървавия Бог земя.
— Ще говорим — отсече Келнмиир.
Изчаквайки момента, когато Кървавият Бог спря да се смее, бившият цар на вампирите направи крачка напред и вирвайки глава, попита:
— Защо ти е нужен един от нас?
— Мисля, че мога да не се отчитам пред теб — прогърмя чудовището. — И тъй като сам излезе напред…
Кървавият Бог внезапно се хвърли напред с намерение да хване вампира, но Келнмиир мълниеносно отскочи назад и се претърколи по тревата. В същото време Херион атакува чудовището с топка зелена енергия, но без да успее да му нанесе някаква вреда.
— Искате да си поиграем? — попита Кървавият Бог, очевидно случващото се му доставяше удоволствие. — Добре, нека да играем.
Вампирите и друидът започнаха да обграждат огромното чудовище от три страни, надявайки се да постигнат някакво тактическо преимущество. Само че можеха ли изобщо да нанесат истински щети на Кървавия Бог…
Друидът се опита да го атакува откъм гърба, но чудовището лениво махна с крило и го отхвърли на стотина крачки. В същия момент Велхеор сграбчи второто крило и започна трескаво да го разкъсва с нокти.
— Ама че си упорит — със странно задоволство в гласа каза Кървавият Бог и внимателно хвана вампира с два нокътя, всеки от които беше с размер на средно голям човек.
Чудовището поднесе вампира към лицето си и го разгледа с интерес от всички страни.
— О, бързак значи. Може би теб трябва да взема?
Междувременно Келнмиир, възползвайки се от кратката пауза, отлетя зад гърба на чудовището и се опита да среже с нокти крака му там, където би трябвало да бъде сухожилието. Куул-Наг изрева от болка и изпусна Велхеор. След това, тропвайки с крак, то изтръска Келнмиир и страховито избоботи:
— Време е да приключим с тази игра!
Куул-Наг ритна Велхеор, принуждавайки го да повтори полета на друида, и с изненадващо бързо за такова огромно същество движение сграбчи Келнмиир. Вампирът просто потъна в огромната лапа на Кървавия Бог — покритите с черни люспи пръсти здраво обхванаха тялото на Келнмиир, спирайки дъха му.
В равнината се разнесе доволен рев:
— Избирам теб!
Неуспелите да помогнат на приятеля си вампир и друид съвсем ясно, като в забавен кадър, гледаха как Кървавия Бог подхвърли във въздуха отчаяно мятащия се Келнмиир, отвори огромната си уста… и го глътна.
— Не-е-е! — извика Велхеор и се хвърли към чудовището, но то просто размаха ципести крила и отлетя. Въздушната вълна повдигна вампира от земята. Той падна по гръб и повече не се опита да се изправи, тъпо гледайки към вдигащото се все по-високо и по-високо чудовище.
— Глупости — промърмори зашеметеният вампир. — Това не може да бъде… разбира се, срещал съм фанатизирани вярващи в Куул-Наг, но никога през живота си не съм виждал доказателства за съществуването му. А тук… изненада… глупости…
На тревата до него седна друидът.
— Мисля, че за първи път осъзнах важността на забраната да напускаме гората.
Действие 1
„Преди да започна да разказвам за магията на драконите, искам да обясня смисъла на такова просто и познато ни състояние като съня. Да, на най-обикновения сън. Сънища сънуват всички — и хората, и друидите, и дори вампирите. Обикновеният сън — това е преди всичко проекция на нашето съзнание, тоест визуално изражение на нашите желания, спомени и преживявания, но само на това, което се съхранява в мозъка ни, пък дори и да е в най-отдалечените му кътчета, не повече. Така че нормалните сънища по никакъв начин не са свързани с магията на драконите и за тях няма да говорим, ще ги оставим на гадатели и психолози.
Магията на драконите е построена на напълно различна форма на пространството. Грубо казано, освен нашия има още стотици други светове, има и свят на дракони, който служи като един вид мост между останалите светове. За да отидеш от един свят в друг, трябва непременно да преминеш през света на драконите. Драконите са пазачите на пространството между световете, те са единствените същества, които могат да пътуват между световете във физическата си форма, всички останали трябва да напуснат тялото си.
Ето че дойдохме до темата за «реалните» сънища, аз винаги съм ги наричал «видения» — от думата «виждам». Виденията — това са нещата, които вижда нашето безплътно «аз» (някои го наричат душа), когато пътува между световете. Най-лесният начин да пуснеш душата си да броди по време на сън, макар и не задължителен, е с медитативни техники, които позволяват това, без да потъваш в нормален сън.