Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Кога човек вижда нещо, което всъщност не може?
— Хипноза? — осени ме изведнъж.
— Ами да, това може да е било хипноза! — зарадва се Алиса. — Как не се сетих по-рано?
Намерила на какво да се радва.
— Тоест чудовището хипнотизира жертвите си, така че да не избягат — продължи тя нишката на моите разсъждения. — Но тогава защо нисшия в затвора видя истинският му облик.
Свих рамене.
— Че къде може да избяга?
— Логично — съгласи се тя. — Чудесно, всичко се нарежда.
— Нарежда се, но е по-скоро ужасно страшно — неволно потръпнах. — Ако това Същество може да те накара да мислиш, че пред теб е твой приятел и спокойно те атакува…
— То имаме сериозен проблем — завърши вместо мен Алиса. — Сякаш досега си нямахме.
Трудности, трудности… но Алиса седи до мен на леглото. Даже не седи, а практически лежи! Ливреята така съблазнително очертаваше фигурата на тялото й… За какво мога да мисля?
— За какво мислиш? — попита Алиса подозрително.
— Ами — смутих се аз — мисля за текущите проблеми…
— Ясно — усети се тя и с едно бързо движение скочи от леглото. — Добре, аз тръгвам, днес имаме много работа.
— Не ми казвай — казах, гледайки гърба на вампирката. — Първата работа ще е да посетим Невил.
— Да! — Алиса спря на прага. — Велес обеща да си спомни нещо за този твой Фонтан на съдбата, така че непременно отиди при него днес следобед.
Велес — това същия старик ли е или? Че какво би могъл да си спомни той… Не, ако Алиса ме помоли, аз, разбира се, ще отида…
— Алиса… Аха, вече си тръгна — погледнах с копнеж към мястото, където стоеше допреди малко. — Ама че работа.
Седнах на леглото, бръкнах под възглавницата и извадих дневника. Как да науча повече за виденията? Днес летях над града, наблюдавайки движението на заразените плъхове, а след това се появи този Майстор… Нима и друг използва магията на драконите? Може би „Децата на дракона“? Звучеше съвсем правдоподобно.
Дракон да го вземе този полудял Майстор, не стига, че почеркът му съвсем не е калиграфически, но и съдържание не е написал. Налагаше се да чета всичко наред, при това често да препрочитам по няколко пъти, опитвайки се вярно да преведа бръщолевенията му на разбираем език. Този психар вероятно е писал нещо за Фонтана на съдбата, нали е в къщата му! Но как да намеря къде точно… Всичко е написано разбъркано, при това на един доста старомоден и патетичен език.
Вратата изскърца и на прага се появи физиономията на Чез.
— Спиш ли? — изграчи той.
— Че то може ли да се спи от вас — измърморих аз раздразнено.
Чез се вмъкна в стаята и рухна на стола.
— Не знам за мен, но предишния посетител, мисля, че не би го… проспал.
Сграбчих възглавницата и я хвърлих към Чез, но той успя да постави Въздушен щит.
— Хайде, ставай вече. — Той вдигна възглавницата от пода и я хвърли обратно към мен. — Трябва да ти разкажа за последните събития…
— Какви събития? — предпазливо попитах аз.
— Обличай се, сам ще видиш. Алиса вече хукна да гледа.
Заинтригуван от Чез, аз веднага скочих от леглото и сложих ливреята, справяйки се без проблем с всички връвчици и катарами. Времената, когато губех дълги минути в обличане на специалното ни облекло, отдавна бяха история — сега целият процес ми отнемаше едва няколко секунди.
Слязохме долу и пресякохме празната зала. Странно, вчера тук оставихме двама нисши вампира със строга заповед да не мърдат далеч от ценния кактус.
Чез ме изведе на верандата и с широк жест посочи подредената от друидите градина.
— Възхищавай се.
На неголяма полянка почти на четири крака пълзеше Алиса в компанията на двата вампира, които уж трябваше цяла нощ да пазят Фонтана на съдбата.
— Каква е тази масова лудост?
— Не гледай тях, виж полянката — обясни Чез.
Послушно се вгледах. Поляна като поляна, само тревата е почерняла на места… сякаш е имало пожар.
— Нищо не разбирам — честно признах аз.
— Сега ще ти обяснят всичко — увери ме Чез. — Хей, Даркин, ела тук!
О, и нашият вампирски приятел е тук, направо не го познах. Странно, него не сме го оставяли за охрана. Впрочем той се включваше навсякъде, където е възможно — понякога ми се струваше, че успешната работа на Патрула го вълнуваше дори повече от нас.
— Привет, Зак — енергично поздрави Даркин. — Чу ли вече за нападението?
— Нападение?!
— Аха, още не си чул — стори ли ми се или той се усмихна?
Все пак трудно се общуваше с нисшите вампири — кожените им маски напълно скриваха какви чувства са отразени на лицата им.