Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Казах до стената! — високо повтори той и с лекота разпръсна тримата Майстори, използвайки елементарно левитационно заклинание, сякаш бяха недоучени първокурсници.
Майсторът направи няколко крачки напред и зад него в залата се втурнаха десетки други Майстори. Те спокойно и експедитивно започнаха да слагат заклинания за временно блокиране на магическите способности на всички заговорници, след което ги извеждаха от залата.
— Мисля, че с „Децата на дракона“ е свършено — каза Ромиус, гледайки как службата по сигурност в Академията извежда задържаните. — Остана само още една дреболия — да намерим този, който започна целият този цирк.
В същото това време, но на съвсем различно място, се провеждаше среща на основателите на „Децата на дракона“.
Слънцето блестеше по златните покриви на Лита, щедро дарявайки жителите с топлина и енергия. Две фигури — едната в червена ливрея на Майстор, а другата в златните дрехи на Висок дом — висяха в небето над града и водеха спокоен разговор.
— Значи смяташ, че е време да се отървем от тайното общество? — лениво попита благородникът.
— Вече се отървах от него — спокойно отговори Майсторът. — Точно в този момент службата за сигурност на Академията ги залавя.
— Залавя ги? А не беше ли по-добре просто да ги унищожим?
— За какво? Нека в Академията вярват, че са хванали всички „Деца на дракона“.
— Но те могат да научат…
— Те могат да научат толкова, колкото знаят заловените „деца“, а те не знаят нищо — шепа наивни деца. Този ход беше планиран предварително и основната организация няма да пострада, просто ще се възползва от това.
— Щом така смяташ… — дворянинът се протегна лениво. — А какво става с Фонтана на съдбата? Трябва ми да го изследвам и то колкото се може по-скоро.
— Ние работим над това — не много уверено отговори Майсторът след кратка пауза. — В Крайдол възникнаха сериозни усложнения, а не искаме да работим на два фронта. Избягал опитен образец тероризира града, до момента е заразил много хора… а и не само хора, но и плъхове, кучета, котки…
— Нали изпратихте там вампир. Това не е ли достатъчно? — изненада се благородникът.
— Това Същество не знае почивка. Вампирът може малко да ограничи темповете на инфекцията, но с всеки изминал ден става все по-трудно и по-трудно.
Дворянинът разтегна устни в зла усмивка, присъща по-скоро на вампир, а не на представител на човешката раса.
— Е, значи моите изследвания са помогнали да се създаде наистина добро оръжие. Мисля, че скоро Шатерския халифат ще престане да съществува. Ако в градовете им се появят дузина подобни създания, те ще понесат унищожителни загуби. И докато Инквизиторите решават изсипалите се на главите им проблеми, ние ще можем спокойно да ги атакуваме…
— Да — съгласи се Майсторът. — Това непланирано тестване на Черната смърт ни позволи да научим много нови неща и да оценим потенциала на Съществото. Но трябва да отбележа, че Крайдол е наш град и ние сме длъжни да защитаваме жителите му.
— Да, разбира се, — сдържано се съгласи благородникът. — А как са Патрулите? Мислех, че именно за тази цел ги създадохме. В Крайдол нали има поделение на Патрула?
Майсторът дълбоко въздъхна.
— Да, но това са просто ученици.
— Тогава изпратете и някой друг… — лениво махна с ръка дворянинът.
— Уви, с Черната смърт може да се справи само вампир, защото Съществото е абсолютно нечувствително към магия, дори и към физическите й проявления. Между другото, с Фонтана на съдбата също има проблеми — моите хора казват, че е невъзможно да го изнесат от къщата, в която се намира. Така че ще се наложи да изчакате, докато измисля решение на този проблем.
— Не могат да го изнесат? — дворянинът беше малко изненадан.
— Така казват — сплитането на фонтана е тясно свързано с нещо, намиращо се точно под къщата. Ще трябва да се занимая лично с това веднага след като приключа с другите си дела. А дотогава… избягалият образец е много по-важен — трябва да бъде унищожен. Спешно. В противен случай ще стане твърде късно.
— Ако всичко е толкова сериозно, ще почакам. Но търпението ми не е безгранично, не забравяй — ти си ми длъжник…
— Аз винаги държа на думата си — прекъсна го Майсторът и тихо, но много сериозно добави: — И винаги си плащам дълговете.
В гласа на Майстора имаше открита заплаха, но дворянинът не й обърна никакво внимание.
— Това е добре…
Неочаквано дворянинът трепна.
— Време е да се събуждам — бързо каза той. — Следващият сеанс — утре по същото време.
После затвори очи и изчезна.
Майсторът повися още известно време във въздуха, съвсем сам, наслаждавайки се на откриващата се гледка. От такава височина Златният град напомняше малко гнездо. Златното гнездо. В далечината се виждаха очертанията на Пограничните селища, а като едва забележими точки — замъците на вампирите.