Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Мери, не мога... да легна с теб, защото... когато съм с теб той иска да излезе. - Още две кратки вдишвания. - Той иска...
- Какво точно?
- Иска теб. - Отдръпна се от нея. - Мери, той иска... да бъде с теб. Разбираш ли какво казвам? Другата ми същност те желае. Аз... аз вече трябва да тръгвам.
- Чакай! - Той спря до вратата. Очите им се срещнаха. - Тогава го остави да ме има.
Устата на Рейдж се отвори от изненада.
- Да не си полудяла?
Не, не беше. Бяха се любили с безразсъдство, което граничеше с насилие. И преди бе усещала силните тласъци, проникващи в нея. Ако другата му страна беше толкова груба, смяташе, че ще може да се справи.
- Просто позволи да се случи. Всичко ще бъде наред.
Две кратки вдишвания. Една дълга въздишка.
- Мери, не знаеш какво говориш, по дяволите.
Тя опита да обърне нещата на шега.
- Какво ще направиш? Ще ме изядеш ли?
Той я погледна с белите си очи и тя изстина. Господи, може и да беше прав.
Но тя със сигурност беше полудяла.
- Ще те завържем - каза.
Той тръсна глава, спъна се в собствените си крака и хвана дръжката на вратата.
- Не искам да опитвам.
- Чакай! Знаеш ли със сигурност какво ще се случи?
- Не.
Той почеса врата и раменете си. Потръпваше неудържимо.
- Възможно ли е да получиш успокоението, от което се нуждаеш?
- Може би.
- Значи ще опитаме. Аз ще избягам, ако... е, ако се случи нещо странно. Позволи ми да го направя заради нас, Рейдж. Освен това, какво друго ми остава? Да се изнеса? Да не се виждаме? Никога повече да не се любим? Хайде, виж, точно сега го искаш толкова силно, че всеки миг ще излезеш от кожата си.
Върху лицето му се изписа страх, той стисна устни, очите му се разшириха. После го смени изражение на срам, на ужасна, разкъсваща мъка, която я накара да прекоси стаята и да отиде при него. Взе ръцете му и усети, че треперят.
- Не искам да те виждам такъв, Рейдж. - Той се опита да каже нещо, но тя го прекъсна. - Слушай, ти знаеш за какво става дума, а аз не. Направи каквото трябва, за да си сигурен и... ще видим какво ще стане.
Той се загледа надолу към нея. Тя искаше да го прегърне силно, но имаше чувството, че само ще го разколебае.
- Нека да поговоря с Ви - каза накрая той.
- Вериги - повтори Рейдж, застанал по средата на дневната в Дупката.
Ви погледна иззад горния край на компютърния екран.
- Какви точно?
- Такива, с каквито се тегли кола.
Бъч излезе от кухнята с кутийка бира в едната ръка и сандвич в другата.
- Здрасти, здравеняко. Какво става?
- Искам двамата да ме завържете с вериги към леглото ми.
- Доста извратено.
- Е, имаме ли нещо, което можем да използваме, Ви? Вишъс обърна обратно козирката на бейзболната си шапка.
- Мисля, че има в гаража. Чакай, Рейдж, какво си намислил?
- Трябва да... бъда с Мери. Но не искам да минавам през... - Той спря. Издиша. - Страхувам се да не се променя. Прекалено съм напрегнат.
Бледите очи на Ви се присвиха.
- Отказал си се от другите жени, нали?
Рейдж кимна.
- Искам само Мери. Сега дори не мога да се възбудя от друга.
- Ама че работа - промърмори под носа си Вишъс.
- Какво лошо има в моногамията? - попита Бъч, седна и отвори бирата. - Искам да кажа, че Мери е страхотна. Жена ти е добър човек.
Ви поклати глава.
- Помниш ли какво видя в онова сечище, ченге? Ще ти хареса ли това нещо да е близо до любимата жена?
Бъч остави кутийката бира, без да отпие. Очите му обходиха тялото на Рейдж, после промърмори:.
- Ще ни трябват купища стомана.
44
О. започваше да се тревожи. Жената още не беше дошла напълно в съзнание, а бяха минали осемнайсет часа. Стреличките бяха предвидени за мъжки индивид, но и тя би трябвало да се е събудила досега.
Притесняваше се, че й е причинил сътресение на мозъка. Господи, това с нея беше точно както преди. Двамата с Дженифър се биеха и после той се тресеше от нерви, че я е наранил сериозно. Когато я превързваше, винаги се грижеше внимателно за раните й, търсеше счупени кости и дълбоки порязвания. И веднага след като се убедеше, че всичко е наред, я любеше, дори още да не беше дошла в съзнание. Да стигне върха, докато лежи върху нея след облекчението от мисълта, че нещата не са отишли твърде далеч, беше най-хубавият начин да се освободи от напрежението.
Искаше да люби жената, която бе отвлякъл.
Отиде до дупката, в която беше тя. Вдигна капака, щракна с фенерчето и насочи лъча вътре. Тя се беше свила на дъното, безсилно облегната върху тръбата.