Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Хайде да се заемем с новия пленник - предложи У
О. сложи крак върху капака на дупката, в която бе жената.
- Тази е моя. Ако някой я докосне, ще го одера със собствените си зъби.
- Тази? Отлично. Сенсеят ще побеснее.
- Няма да му казваш нищо за това. Ясно? У смръщи вежди, после сви рамене.
- Разбира се. Както кажеш, приятел. Но да знаеш, че рано или късно ще разбере. Ако научи, няма да е излязло от мен.
О. наистина вярваше, че У. ще запази тайната му и реши да му даде адреса на преустроения хамбар, където се бе опитвал да влезе. Малка награда за лоялността му.
- Името на жената, която живее там, е Мери Лус. Виждали са я с един от братята. Върви да я хванеш, приятел.
У. кимна.
- Добре, но скоро ще съмне, а имам нужда да подремна. Две нощи не съм мигнал и вече нямам сили.
- Утре тогава. Сега ни остави.
У. наклони глава встрани и хвърли поглед към дупката.
- Вас?
- Изчезвай по дяволите, У.
У. си тръгна и О. се заслуша в затихващия звук от колата му. Доволен, той сведе поглед към капака. He можеше да спре да се усмихва.
43
Рейдж не се върна в главната сграда до пет часа следобед. Вървеше през тунела съвършено безшумно. Беше свалил обувките си, защото се намокриха и после забрави къде ги е оставил.
Беше като оголен проводник. Огънят протичаше по него с рев, от който не можеше да се избави, колкото и да бе изтощен. Не му помагаше нито вдигането на тежести, нито бягането. В този момент, макар и да не си го бе помислял, не можеше да си представи, че би се успокоил дори след секс със сто различни жени.
За него нямаше друг изход, освен да говори с Мери. Ужасяваше се от мисълта да й каже, че е бил осъден преди един век и нямаше представа как да й обясни, че звярът я желае. Но тя трябваше да знае защо я избягва.
Събра кураж и отвори вратата на спалнята им. Тя не беше там.
Слезе долу и откри Фриц в кухнята.
- Виждал ли си Мери? - запита той, стараейки се с всички сили да запази гласа си спокоен.
- Да, сър. Тя излезе.
Кръвта на Рейдж замръзна.
- Къде отиде?
- Не каза.
- Взе ли нещо със себе си? Дамска чанта? Багаж?
- Книга. Кифла. Яке.
Навън. Рейдж се втурна по подземния тунел и за половин минута беше в Дупката. Заудря по вратата.
Вишъс се забави безкрайно, преди да отвори, а когато го направи, се показа в целия си блясък по боксерки и с разрошена от съня коса.
- Какво, по...
- Мери е излязла от къщата. Сама. Трябва да я намеря.
Ви спря да търка очи, замаяният му вид се смени с пълна концентрация. Отиде до компютъра си, извика на екрана картини от всички външни камери и я откри да стои на слънце пред главния вход на къщата. Което беше умно. Ако се появеше опасност, можеше веднага да се скрие вътре.
Рейдж въздъхна дълбоко.
- Как мога да приближа образа?
- Кликаш с мишката върху зума в горния десен ъгъл. Рейдж увеличи образа докрай. Тя хранеше две врабчета, като им хвърляше парченца от кифлата. От време на време повдигаше глава и се оглеждаше. Усмивката на лицето й бе сдържана, ъгълчетата на устните й едва се повдигаха, сякаш се усмихваше на себе си.
Той докосна екрана, галейки лицето й с върха на пръста си.
- Знаеш ли, братко, не беше прав.
- Не бях ли?
- Тя е моята съдба.
- Казвал ли съм, че не е?
Рейдж хвърли поглед над компютърното оборудване и се загледа в татуираното око на Ви.
- Не съм първият й любовник. Ти ми каза, че съдбата ми е отредила девица. Така че не си прав.
- Аз никога не греша.
Рейдж смръщи вежди, отхвърляйки веднага мисълта, че някоя друга жена ще значи нещо повече за него или че ще заеме мястото на Мери в сърцето му.
Съдбата можеше да върви по дяволите, ако искаше от него да обича отново. Предсказанията на Ви - също.
- Сигурно е хубаво да знаеш всичко - измърмори той. - Или поне да си мислиш, че е така.
Обърна се и тръгна към тунела, стиснал здраво ръце в юмруци.
Диамантените очи на Ви, обикновено толкова спокойни, бяха присвити и гневни.
- Когато казвам, че не греша, не си придавам важност. Да виждаш бъдещето, е адско проклятие, братко. Да не мислиш, че ми харесва да знам как ще умре всеки?
Рейдж се сви и Вишъс се усмихна студено.
- Да, помисли върху това. И после си дай сметка, че единственото, което не знам, е кога, така че не мога да спася никого от вас. Искаш ли сега да ми кажеш защо ми е според теб да са перча с това мое проклятие?