Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- О, Господи... братко. Съжалявам...
Ви изпусна въздуха, който дълго бе сдържал в гърдите си.
- Няма нищо. Слушай, какво ще кажеш да отидеш при партньорката си? Тя мисли за теб цял следобед. Без да се засягаш, уморих се да чувам гласа й в главата си.
Мери се облегна на голямата месингова врата и погледна нагоре. Над главата й блестеше синият простор на небето, въздухът бе сух и свеж след необичайно ранния снеговалеж предишната нощ. Искаше да се поразходи, преди да залезе слънцето, но топлината, проникваща през якето й, я правеше сънлива. Или просто беше изтощена. Не успя да заспи, след като Рейдж излезе от стаята, и прекара целия ден, надявайки се той да се върне.
Нямаше представа какво се беше случило предната нощ. Дори не беше сигурна, дали е видяла онова нещо или й се беше сторило. За Бога, татуировките не се надигаха от кожата. И не се движеха. Поне не и в нейния свят.
Но Рейдж не беше единствената причина за безсънието й. Беше време да разбере какво се канят да правят с нея лекарите. Имаше час за следващия ден при доктор Делакроче и след това щеше да знае колко тежки ще бъдат процедурите.
Господи... Искаше да говори с Рейдж за тези неща. Да се опита да го подготви.
Слънцето се скри зад дърветата и й стана студено. Стана, протегна се и влезе през външната врата във вестибюла. Когато тя се затвори. Мери показа лицето си на една камера и се отвори вътрешната врата.
Рейдж седеше на пода точно до входа. Изправи се бавно.
- Здравей. Чаках те.
Тя се усмихна неловко, като прехвърляше книгата в ръцете си.
- Исках да ти кажа къде съм. Но ти не си взе телефона, когато...
- Мери, слушай, за снощи...
- Чакай, преди да започнем този разговор... - Тя вдигна ръка. Пое си дълбоко въздух. - Утре ще отида в болницата. За прегледа преди започването на процедурите.
Той смръщи вежди толкова силно, че се сключиха в средата на челото му.
- В коя болница?
- „Свети Франциск".
- В колко часа?
- Следобед.
- Някой трябва да те придружи.
- Някой доген?
Той поклати глава.
- Бъч. Ченгето го бива с оръжията, а аз не искам да си незащитена. Слушай, може ли да се качим горе?
Тя кимна. Той я хвана за ръката и я поведе към втория етаж. Влязоха в спалнята. Той продължи да върви напред - назад, а тя седна на леглото.
Заговори за посещението при лекарката и се оказа, че подготвя по-скоро себе си, отколкото него. После замълчаха.
- Рейдж, обясни ми какво се случи снощи. Тъй като той се коле-баеше, тя каза:
- Каквото и да е, ще го преодолеем. Можеш да ми кажеш всичко.
Той се спря. Обърна се към нея.
- Аз съм опасен. Тя се намръщи.
- Не, не си.
- Знаеш ли какво е това върху целия ми гръб?
Побиха я тръпки, когато си помисли за движещата се татуировка...Чакай, каза си тя. Нищо подобно не се е случило. Той просто е дишал дълбоко или нещо такова и затова е изглеждало, че татуировката оживява.
- Мери, това е част от мен. Звярът. Той е вътре в мен. - Потри гърдите, после ръцете си и накрая бедрата. - Опитвам се да го контролирам колкото може по-добре. Но той... Не искам да те нараня. Не знам какво да правя. Дори сега, когато съм до теб, аз... Господи, всичко развалям.
Протегнал треперещите си ръце, наистина изглеждаше на - пълно изтощен.
- Една от причините, поради които трябва да се бия, е, че битките ме успокояват. Затова бяха и жените. Спях с тях, защото облекчението помагаше да подчиня звяра на волята си. Само че сега, когато не мога да получавам секс, съм нестабилен. Затова миналата нощ почти изгубих контрол. Два пъти.
- Чакай... За какво говориш? Имаш мен. Прави любов с мен.
- Не мога да позволя това да се случва повече - каза той през
стиснати зъби. - Не мога... повече да спя с теб.
Смаяна, тя втренчи поглед в него.
- Искаш да кажеш, че повече изобщо няма да си с мен? Никога вече?
Той поклати глава.
- Никога.
- Какво, по дяволите, значи това? Ти ме искаш. - Очите й се стрел-наха надолу към издутината под панталоните му. Виждам го. Усещам миризмата на желанието ти.
Изведнъж очите му спряха да мигат и светнаха в бяло.
- Защо се променят очите ти? - прошепна тя.
- Защото той... оживява.
Тя стоеше безмълвна, а той започна да диша в странен ритъм. Две вдишвания, едно дълго издишване. Две кратки вдишвания, едно бавно мощно издишване.
Мъчеше се да проумее какво й обяснява Рейдж. Не успяваше да разбере повечето неща. Сигурно искаше да каже, че вътрешната му същност е коравосърдечна, мислеше тя.