Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Няма нищо за гледане. Точка по въпроса.
Хекс не отстъпваше често, но имаше достатъчно здрав разум да не продължава да го притиска. Въпреки гнева, четящ се в очите й, тя каза:
— Промените в графика не вещаят нищо добро. Тя обясни ли ти защо?
— Не. — Той тръгна към вратата. — Става дума за обикновен бизнес, както винаги.
— Това никога не е обикновен бизнес. Забравяш този момент.
Замисли се за всичките години, в които беше ангажиран с тази гадост, и за това, че бъдещето не обещаваше нищо различно.
— Много грешиш по въпроса за забравянето. Повярвай ми.
— Кажи ми, ако тя опита да те нарани, би ли я прострелял смъртоносно?
— Все едно не си ми задавала този въпрос.
Темата на целия разговор го караше да желае да одере кожата си и да я изпрати на химическо чистене. Това, че Хекс насочваше вниманието му към нещо, което той не желаеше да обмисля прекалено, беше абсолютно неприемливо.
Истината беше, че с някаква своя част харесваше онова, което вършеше веднъж месечно. И тази реалност бе абсолютно непоносима, когато бе в света, който обитаваше през повечето време, онзи свят, в който допаминът му позволяваше да съществува, един относително нормален и жизнен свят.
Тази малка частица грозота в сърцето му беше нещо, което със сигурност не възнамеряваше да споделя с никого.
Хекс сложи ръце на кръста си и вирна брадичка — типичната й поза, когато се караха.
— Обади ми се, когато приключиш.
— Винаги го правя.
Той събра чертежите, взе чантата си с вещи, необходими му за един ден и напусна офиса. Трез чакаше в бентлито и когато видя Рив, освободи шофьорското място.
Рив чу в главата си дълбокия и мелодичен глас на мавъра: Ще бъда там след половин час, за да огледам обстановката и да проверя бунгалото.
— Добре.
Кажи ми, че не си взимал медикаменти.
Рив го потупа по рамото.
— Не и през последния час. И, да, имам противоотрова.
Добре. Карай внимателно, загубеняко.
— Не, ще се целя в движещи се камиони и заблудени сърни.
Трез затвори вратата и отстъпи назад. Скръсти ръце пред масивния си торс и се усмихна леко, а белите му зъби се откроиха върху красивото мургаво лице. За миг зелените му като оливин очи проблеснаха — неговият еквивалент на намигане.
Ривендж потегли, доволен, че Трез му беше подкрепление. Мавърът и брат му Ай Ем можеха да се похвалят с колекция от трикове, способни да впечатлят дори един симпат. Все пак те бяха членове на кралското семейство на с'Хисбе на Сенките.
Рив погледна към часовника в колата. Трябваше да се срещне с Принцесата в един през нощта. Като се имаше предвид, че пътуването на север щеше да отнеме два часа, а сега беше единайсет и петнайсет, щеше да му се наложи да кара като прилеп, избягал от ада.
Замисли се за Хекс. Дори не искаше да знае откъде тя бе научила за секса… и се надяваше да продължи да уважава желанието му и да не се спотайва в сенките.
Тормозеше се, задето тя бе наясно, че той е чисто и просто една курва.
От една страна, Фюри не можеше да повярва, че думите «Аз съм девствен» бяха излезли от устата му. От друга, се радваше, че ги беше изрекъл.
Нямаше представа какво мисли Кормия. Тя беше напълно притихнала.
Беше се отдръпнал достатъчно, че да прибере пениса си в панталона и да закопчае ципа, после оправи нейната роба, като съедини двете половини и закри красивото й тяло.
В настъпилата помежду им тишина той крачеше из стаята, като изминаваше разстоянието между вратата и насрещната стена и после обратно.
Очите й следяха всяко негово движение. Боже, за какво ли си мислеше?
— Предполагам, това няма никакво значение — заговори той. — Не знам защо изобщо го споменах.
— Как е възможно… Съжалявам. Не е уместно…
— Не, нямам нищо против да обясня. — Той млъкна, тъй като не беше сигурен дали тя е чела за миналото на Зейдист. — Положих клетва за въздържание, когато бях млад. За да направя себе си по-силен. И се придържах към нея.
Не съвсем, приятелю, припя Магьосника. Защо не иМ кажеш за онази уличница? Кажи йза проститутката, на която плати в «Зироу Сам» и я отведе в тоалетната, но не можа да доведеш нещата докрай.
Колко типично за теб, да бъдеш така необикновен. Единственият покварен девственик на планетата.
Фюри спря пред нарисуваното на черната дъска. Беше съсипал всичко.
Взе парче тебешир и започна да рисува бръшлян първо върху краката.