Натиснете Enter ако смеете… [bg]

И накрая идваше досадната възможност досието му да бъде публикувано в „Ел Ей Таймс“ или „Ю Ес Ей Тудей“. Не всички репортери можеха да се похвалят с отчайващата глупост на наивния Удроу Гарлиц от „Уошингтън Поуст“. Мартин, естествено, знаеше, че досието му в ЦРУ и копието на Гарлиц са предварително редактирани. Директорът никак нямаше да бъде очарован от разгласяването му, но истината беше, че Мартин изобщо не се притесняваше от публикуването на онези убийства. Безпокоеше го единствено фактът, че истинското му досие също може да е някъде там. А там бяха и онези гнусни писма в отговор на жалбите на двете кучки от разузнаването. Ето какво не биваше да достига до „Ню Йорк Таймс“. Веднъж вече беше платил за грешката си. Бракът му с Мери-Ан Мур Мартин се разпадна. Не искаше животът му да се обърква допълнително.

И бездруго си беше достатъчно сложен. Оня задник, Джералд Кенеди, напълно беше провалил шансовете му с апетитната госпожичка Ръсел. И точно когато вече се беше отказал, тя изведнъж направи първата крачка. Акциите му можеха и да се вдигнат.

В Ленгли Мартин паркира на запазеното си място и хвана асансьора до етажа. Норм Спенсър вече го чакаше в коридора пред заключената врата на кабинета.

Когато работеше по задача, Спенсър не признаваше почивните дни.

Мартин извади ключовете си.

— Здрасти, Норм.

Двамата минаха край празното бюро на секретарката. Мартин отиде направо до шкафа и приготви две уискита със сода.

Спенсър пое чашата.

— Благодаря, шефе.

— Имаш ли нещо за мен?

— Абсолютно нищо.

Питър въздъхна:

— Добре, изчезнал е, без да остави следа. Но все пак знаем, че е някъде наблизо, нали така?

— Кенеди е сигурен в идентификацията. Смята, че е имал брада, но я е обръснал. Трябва да е червеникава, като косата му.

— Не можем да приберем всички мъже с рижи бради.

— Не.

— Някакви предложения?

— Може би — каза Спенсър. — Обаче първо искам да си осигуря гърба. Операцията е в границите на Щатите и трябва поне да знам защо рискувам работата си.

Логично, помисли си Мартин. Заобиколи бюрото си и седна. Спенсър се настани на стола за посетители.

— Ти как мислиш, Норм?

Спенсър отпи голяма глътка от чашата си и каза:

— Отначало реших, че проверката е от интимен характер. Малко разузнаване преди решителния ход.

Питър се ухили.

— И да използвам агентите си за това?!

— Ами откъде да знам! После, когато идентифицирахме Конрад, ми хрумна, че срещата им е доста любопитна на фона на компютърните инциденти.

— Продължавай, Норм.

— Доколкото успях да разбера, той е напълно способен да го извърши. Обаче тя няма никакъв мотив.

— Може да иска да разреши случая сама.