Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
После провери собствената си поща. Имаше петнадесет съобщения и седмичния доклад. Прехвърли набързо писмата и се зае с доклада.
Броят на постъпващите заявления за абонамент беше започнал да се покачва, но изоставаше с тридесет процента от предвиденото. Съотношението между организациите и частните лица още беше отчайващо.
Постъпващите средства далеч не отговаряха на очакванията, но все пак ги имаше. И това беше нещо.
Операциите вървяха гладко. Хардуерът не създаваше никакви проблеми, но софтуерът се нуждаеше от някои малки поправки. Бяха работили доста напрегнато, преди да пуснат програмите в употреба. Проявеното нетърпение и липсата на достатъчно време сега си казваха думата. Грешките трябваше да се оправят бързо, преди да са се отразили на печалбата.
В графата „Административни услуги“ беше отбелязана приятната сума от 67 000 долара. Парите бяха натрупани от половината процент такса, която „Компсистемс“ прибираше от търговците в Глоубмарт. Приходите надвишаваха предвижданията за първата седмица, но това беше добър знак. Значи бизнесът им има доверие и клиентите в крайна сметка ще спечелят.
Като произшествие беше отбелязано отстраняването на шест абоната от мрежата. Двама бяха написали неприлични расистки лозунги в бюлетините, останалите четирима се занимаваха с разпространяването на порнографски материали. Грей подозираше, че голяма част от потребителите не четат договора, когато плащат първоначалната такса, и не си дават сметка за сериозността на предупрежденията. Договорите влизаха в сила три дни след получаването на сумата. Джером много държеше на стриктното спазване на забраните и Грей беше напълно съгласен с него. Не виждаше защо малка част от членовете на Глоубнет трябва да тормози и обижда останалите.
Правилата бяха съобразени с морала, но все пак това беше частен бизнес.
Онези шестимата сигурно са останали като гръмнати, когато са включили компютрите си и са открили, че половината им файлове липсват. Когато някой биваше отстранен, това ставаше сериозно. Беше достатъчна една команда от централния офис в Атланта, и комуникационната програма и защитната „Пелъс Гард“ автоматично се саморазрушаваха. Всички кодирани данни също. След изтичането на шестте месеца, ако обещаеше да бъде послушен, потребителят отново можеше да получи достъп до собствените си файлове.
Членовете, съзнателно или не, се съгласяваха с тази малка подробност, сключвайки договора.
Тия шестимата можеха да се върнат в Интернет и там да си разпространяват мръсотиите. Нат знаеше, че мълвата скоро ще се разнесе и беше сигурен, ще им направи добра реклама. Хората, които не искаха да четат глупости в бюлетините или се страхуваха децата им да не се натъкнат случайно на някой порнофилм, щяха просто да се присъединят към Глоубнет.
Нат остави компютъра на дивана, вдигна чашата и преполови портокаловия сок.
Нещата се развиваха отлично. По-бавно може би, но в правилна посока.
Само дето изобщо не му пукаше.
Предложението, което направи на Джорджия, беше много сериозно. Беше готов да й остави управлението на компанията и да се върне към програмирането. Призванието му беше да преодолява препятствията към един по-достъпен, по-демократичен и безопасен компютърен свят.
Но тя беше по-важна от всичко.
Мартин прекара цялата сутрин в кабинета на директора. Трябваше да докладва за промяната в ситуацията.
— Много интересно, Питър.
— Интересно ли, сър? Според мен е направо катастрофално! Абсолютна безизходица!
— Интересно е, че нито министерството на отбраната, нито началникът на обединените щабове са споделили подробностите със Съвета за национална сигурност.
Съветът за национална сигурност нямаше нищо общо с Агенцията за национална сигурност, въпреки че хората често ги бъркаха.
— Ами ако тайно са уведомили президента — предположи Мартин.
— Възможно е. Веднага ще направя запитване. Независимо дали намеренията им са били добри, обещавам ти, че до пет часа днес шефовете на военновъздушните сили, армията, флота и разузнаването на отбраната ще си подадат оставките.
Или той ще даде своята на президента. Мартин веднага долови нюанса. Директорът отговаряше за цялото разузнаване и никой не можеше да си позволи да го държи настрана по този начин.
Да, Мартин повече никога нямаше да се среща с адмирал Ник Уендоувър като с приятел.