Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Да, наистина, чувствам се превъзходно. Но разходките нямат нищо общо.

— Какво тогава?

Той нямаше намерение да й казва, но изведнъж му се дощя да сподели радостта с някого.

— Предполагам, че си забелязала как напоследък… оръжието ми събираше прахта по рафтовете.

Джорджия внимателно обмисли отговора си. Това беше една от причините да я обича безумно.

— Знам, че продуктивността ти е малко по-ниска от нормалната. Просто не ти остава достатъчно време.

— Е, реших да направя нещо по въпроса и да възвърна вярата в собствените си възможности.

— Страхотна новина, Джером. Какъв е проектът?

— Скоро ще го разработя.

Тя спря и го погледна.

— Май криеш нещо от мен. Продължавай.

— Разбих защитата на Агенцията за национална сигурност.

Лицето и се изкриви.

— Какво?!

— Взривих стените на цитаделата, влязох в светая светих! Победих псевдоекспертите, които определят правилата в киберпространството.

— Господи, Джером! Как го направи?

— Оказа се много лесно.

— Хайде де! — Очите й горяха от възбуда.

— Спомняш ли си оня чип, който агенцията разработи преди време? Проучих въпроса още когато работех върху „Касъл Моут“. Предполагам, че част от идеите са намерили отражение в проекта ми. Снощи ми хрумна, че специалистите на агенцията също са се повлияли от основната схема при изграждането на защитната си система. С други думи, реших да приема „Касъл Моут“ за сходна на тяхната програма. Моята, естествено, е по-добра.

— Разбира се. Иска ми се аз да се бях сетила за това.

Той хвана облечената й в ръкавица ръка и нежно я стисна.

— Възхищавам се на възможностите ти.

— И какво направи после?

— Използвах декодиращия сегмент на „Касъл Моут“, принизих го до техния начин на мислене и го пуснах срещу системата. Получих паролите след по-малко от четиридесет и пет секунди.

— И влезе?

— Да, скъпа.

— Нали не… Искам да кажа…

— Нали не съм повредил нещо? Разбира се, че не. За мен беше просто упражнение на ума. Нищо повече.

— Значи никой няма да разбере, че си ги посетил?

— Ами всъщност не успях да устоя на изкушението. Оставих малък знак, за да не си вирят толкова носа.

Джорджия му се стори някак резервирана. Вероятно ревнуваше. Всички добри програмисти обичаха непрекъснато да се доказват, а той току-що беше превзел най-високия връх.

Двамата тръгнаха обратно към замъка.

— Знаеш ли, мислех си за онази програма. Може чувствително да намали правителствените разходи. Ти как…