Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Толкова ли е важно?

още не знам

Ангажиран е целият екип плюс външни подкрепления.

Около седемдесет души.

само шефовете, големите клечки

Има няколко в комитета. Искаш ли имената?

само ако са свързани пряко с проблема

Добре тогава. Дарел Монтгомъри, мой асистент. Питър Мартин от ЦРУ. Той е член на международната група. Рикардо Веласкес от Агенцията за национална сигурност. Нали знаеш за тази агенция?

дали знам? току-що бях там

Какво?! Те твърдят, че са останали незасегнати.

не е вярно, няма скрита програма, но някой е бил там преди мен

Сигурен ли си?

паролите бяха изкарани навсякъде, почистих след него, но може и някой друг вече да ги е копирал

Значи работата е сериозна?

кажи на веласкес „xpacta91“, „72qopezq“, „e4ut6bo“, „fg88xopi“ и „n2ev8ylo“. той ще разбере, по-добре да смени паролите, но няма да спре намръщения

Добре. Нещо ново?

чакам информацията за грей. знаеш ли потребителския му идентификатор?

Монтана.

защо?

Предполагам, защото е оттам.

:-)

:-)

Конрад се протегна. Стана и се върна в хола. Сложи поредното дърво в печката. Включи уредбата и послуша Рик Травино. Застана до прозореца и огледа поляната. Това не беше ли рис?

Не беше сигурен. Между дърветата за миг се мярна кафеникава козина, после изчезна.

Въпреки това той реши, че е било рис. Харесваше мисълта за тези диви, волни приятели.

Не говореха, но поне не му противоречаха.

И все пак Ръсел му харесваше. Беше много умна. Така и трябваше да бъде. Нали именно тя го беше заловила.