Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Е, щеше ми се в страната ми да има поне един компютърен гений.
Той още не можеше да преглътне заповедта да признае пред всички окаяното състояние на файловете си. Половината от досиетата на еврейските дисиденти бяха толкова стари, че хората вече или бяха мъртви, или имигрирали.
— Доколкото знам, нямате данни за дейността на руската мафия — изтъкна Голоаз.
— Не вярвам проблемите да идват оттам — отговори Жувармов. — Не бива да подценяваме криминалния елемент. Ако ги обвиня без доказателства, последиците няма да са от най-приятните.
— Така е — съгласи се французинът. — Мога да разчитам единствено на инстинкта си. За щастие вече отхвърлихме над девет хиляди имена.
— Току-що Питър Мартин ни изпрати още две хиляди досиета — обади се Содъби. — Всичките са на хора от компютърната индустрия.
— Ще трябва да ги прегледаме — зарадва се Андре. — Сигурен съм, че нашият човек е сред тях.
Давид каза:
— Виж, Андре, склонен съм да разбера мнението ти за егото на престъпника. Нима смяташ, че е възможно той да е уважаван член на компютърното общество? Според мен е по-скоро един от онези ексцентрични маниаци, които вече отхвърлихме.
Голоаз се намръщи.
— Може и да имаш право, Давид. Но ако е така, шансовете ни да го пипнем значително намаляват. Все пак четиристотин шестдесетте и пет възможности, които отделихме, са добър старт.
Вайзнер силно се съмняваше, че той, Содъби или Жувармов допринасят кой знае колко за пресяването на файловете. Тримата бяха прочели досиетата, които им връчи Андре, и послушно се съгласиха, че визираните в тях мъже и жени заслужават по-внимателна проверка. Но може би разчитаха прекалено много на преценката на Голоаз. Единственото сигурно нещо в случая беше, че посочените им лица имат дълъг списък лични постижения в областта на програмирането. Те бяха по-добри и от най-добрите, едно ниво пред останалите. Андре се пошегува, че оттук нататък всички те са обречени на скука. И ако бяха изчерпали възможностите в рамките на закона, сигурно се изкушаваха да опитат и някой забранен плод. Но в тази категория влизаше и Бил Гейтс — мултимилиардерът, основател на „Майкрософт“. Давид изобщо не можеше да си го представи скрит нейде в дебрите на киберпространството, заложил капан за случайните пътници.
Голоаз, естествено, не беше единственият им коз. Бяха изпратили по факса или телеграфа доста имена до Интерпол, Скотланд Ярд, Москва, Киев, Вашингтон, Тел Авив и други столици с молба за повече информация. Отговорите продължаваха да пристигат и досиетата или се отхвърляха, или се прибавяха към тези на заподозрените. Отделът по компютърни престъпления към Федералното бюро за разследване също пресяваше файловете и ги държеше в течение на работата си.
— Андре, мислиш ли, че сме постигнали някакъв напредък?
— Разбира се, Давид. Времето напредва.
— Значи вече му се вижда краят?
— Естествено. До седемнадесети ноември всичко ще е приключило.
— Как може да си толкова сигурен?!
— Така нареди шефът ми, Жан Дювалие.
Луан прекара целия следобед в апартамента си, премисляйки многобройните задачи, които чакаха някакво разрешение. Оправи си педикюра, помечта си малко за Мартин и се опита да прочете последните поправки във федералния закон, отнасящи се до компютърните престъпления. Потърси Монтгомъри, но не успя да се свърже с него. Изяде половин кутия кашу, пребори се с желанието да се обади на Мартин и се зачуди как да съобщи на Рик, че системите му са незащитени. Искаше й се да не намесва Конрад.
По някое време й се обади Монтгомъри.
— Защо си ме търсила, Луан?
— Къде беше?
— В Министерството на правосъдието. Правните специалисти ми обясниха, че договорът, който „Компсистемс“ сключва с клиентите си, е произведение на изкуството. Никой не би се наел да го оспорва.
— Дори по отношение на ограничаване свободата на личността?
— Не. Според тях е съставен от каймака на адвокатското съсловие.
— Добре. Откри ли нещо интересно за Грей?
— Също не. Говорих с бившите му съседи, началници, учители, професори и командири. Всеки от тях е опознал различни черти на характера му. Рутинната проверка е направена преди осемнадесет месеца. Въпреки че е доста повърхностна, досега не сме открили нищо в противоречие с първоначалното разследване.
— Командири?!
— Грей е ветеран от Виетнам. Участвал е в някаква срамна акция, за което е получил Бронзова звезда и Пурпурно сърце.
Я виж ти! Герой от войната!
— Добре, Дарел. Благодаря ти.
Луан нервно закрачи напред-назад. Знаеше, че трябва да направи нещо, но не беше сигурна какво. Отиде до бюрото и включи монитора да провери за съобщение от Ренегата.