![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Имаш предвид министерството на отбраната? — попита Мартин.
— Ами да. След онова, което ми каза тази сутрин, Питър, реших, че човек не бива да разчита само на слухове. Трябваше лично да проверя какво става в „трите К“.
Луан знаеше, че така наричат системата за контрол, командване и комуникации. Тя свързваше главнокомандващия и преките му подчинени с ключови отбранителни и оръжейни съоръжения. Военновъздушните подразделения E-4B и НОРАД, както и останалите стратегически бойни единици бяха свързани помежду си с компютърна комуникационна мрежа.
— Искрено се надявам да съм сгрешил! — обади се Питър.
— Не си.
— По дяволите!
— Министерството на отбраната се опитва да изолира ядрените ракети от системата.
— Какво?!
— Предполагам, че просто са си затворили очите и са дръпнали шалтера. По всяка вероятност това е причинило загубата на операционните и насочващи програми. Постъпили са по единствения възможен начин и сега полагат дяволски усилия да го държат в тайна. Не искат целият свят да разбере, че отбранителната ни сила практически е сведена до нула.
— Господи! — Мартин не вярваше на ушите си.
Луан също. Най-могъщата армия в света е напълно обезвредена?!
— Нищо ли не е останало?
— Повечето са унищожени. Доколкото мога да преценя, подводниците не са засегнати. Или поне са на отделна линия. Както и десетина ракетни установки в Небраска, Уайоминг и Монтана. Предполагам, че са ги оставили, защото целите им са отдалечени и ако се случи нещо непредвидено, ще загинат по-малко хора.
— Провери ли софтуера?
— Скритата програма е инсталирана навсякъде.
— Божичко! — възкликна Луан. — Не могат ли просто да източат горивото от ракетите, или нещо подобно?
— С такива неща шега не бива — обясни Питър. — Не мисля, че е възможно да се изстрелят.
— Тогава да ги взривят на място! — настоя Ръсел.
— Може. Има няколко защитни бариери, като отчитането на атмосферното налягане например. Бойната глава се активира само на определена височина, но предполагам, че се контролира от софтуера.
— Така е — съгласи се Рик. — Ако това ще ви накара да се чувствате по-добре, надникнах и в системите на руснаците и китайците. В същото положение са.
— Руснаците вече свалят бойните глави — каза Питър. — Или поне така ме увериха.
— Нищо чудно. Не останах в системата достатъчно дълго. Преброих само тридесет и пет активни ракети.
— А китайците?
— Стигнах до шестдесет.
— Да не искаш да кажеш — попита Луан, — че ако Намръщения се ядоса, може да започне световна война?
— Не знам. Дано никога не разберем — тихо отговори Веласкес.
Осемнадесета глава
Нейтън Грей си беше у дома, ако това изобщо можеше да се нарече дом. Напоследък отсъстваше толкова често, че мястото беше заприличало на поредната хотелска стая.
Въпреки че прекарваше тук малко време, къщата напълно се вместваше в представите му за уют. Беше голяма. Горе имаше две спални и също толкова бани. На долния етаж бяха кухнята, трапезарията, кабинетът и холът. Беше я обзавел сам без претенцията за нещо специално. Големите дивани, столовете и килимите в синьо, тъмнозелено и бежово бяха избрани напосоки от мебелните салони. Все пак навсякъде се усещаше духът на Запада. Маслените платна, акварелите и бронзът му напомняха за родния щат. Беше платил 45 000 долара за бронзовата скулптура на Ремингтън. Вече не си спомняше колко даде за мебелите. В хола от двете страни на камината имаше големи прозорци, които гледаха към оградения с каменна стена заден двор. Сред храстите се виждаше малко езерце, в което плуваха златни рибки.
Беше се прибрал късно вечерта и не успя да отиде до магазина. Стана рано, облече дънките и една тениска и слезе в кухнята, но не намери нищо за ядене. Размрази една кутия портокалов сок в микровълновата фурна и я отвори.
Наля си една голяма чаша и бос тръгна към кабинета. Измъкна преносимия компютър от бюрото и се върна в хола. Седна на единия диван и остави чашата на масата отстрани. Полюбува се няколко минути на стария си „Ремингтън“, после се пресегна за дистанционното и включи уредбата. Избра желаната комбинация между стоте компактдиска и от скритите тонколони се разля мелодичният глас на Сузи Богъс. „Пепеляшка“.
Нямаше Пепеляшки в неговия живот.
Поне не още.
Включи компютъра към телефона. По време на полета си от Вашингтон беше съставил няколко нареждания до секретарката и директорите на отдели. Изпрати ги по електронната поща, за да знаят какво да правят в понеделник, в случай че не му се ходи на работа. Напоследък го беше обхванало някакво странно безразличие и реши, че малка почивка няма да му се отрази зле.