Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Програмата „Пелъс Гард“ не кодираше задължително всички трансмисии, а само онези, които операторът смяташе за прекалено чувствителни. Стартира „Глоубгайд“ и прегледа бюлетините. Всички бяха във възторг от новата мрежа. Накрая избра Глоубмарт. Преди да получи достъп, трябваше да въведе потребителския си код и паролата. Това беше втората барикада. Човек трябваше да разполага с парола, за да влезе в самата мрежа и после, за да преодолее допълнителната защита на търговските предприятия. Глоубмарт беше клон на Уърлд Уайд Уеб. Тук вече гъмжеше от рекламите на големи и по-малки фирми.

Конрад реши да провери как действа. Щракна върху произволна страница, наречена „Видеопродукция“, и каталогът веднага излезе на екрана. Цените бяха съвсем прилични, без никакво доплащане. Избра си копие на филм с Лий Марвин и Клинт Истуд за 16,95 долара. Наложи се отново да въведе потребителския си идентификатор и паролата. Секунда по-късно покупката му беше потвърдена.

Я виж ти! Дори не поискаха номера на кредитната му карта. Предположи, че бяха проверили надеждността му в централния компютър на „Компсистемс“ и уредили сметката направо с тях.

Така и беше. Първо получи квитанция с данните от кредитната карта без номера, а после послушно я прехвърли в специалния файл в програмата на „Компсистемс“.

Видеопрограмата му беше предоставена поне два пъти по-бързо, отколкото би било възможно в Интернет. Тъй като трансферът на дигитални аудио и видеосигнали изискваше по-голяма честота, Конрад предположи, че Глоубнет разполага с удивителна мощност. Невероятно! Това беше едно от нещата, които намаляваха месечната такса. Бавният трансфер задържа линията по-дълго.