Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Проклетият телефон!
Тя рязко вдигна слушалката.
— Какво сега?
— Добре ли си, Луан?
— О, извинявай, Рик. Имах лош ден.
— Още не е приключил. Можеш ли да дойдеш при мен към седем часа?
— Предполагам. Много ли е важно?
— Да. Ще се обадя и на Мартин. Трябва да говоря и с двамата.
— Открил ли си нещо?
— Не по телефона, моля те. Новините не са добри.
Целият му професионален живот беше свързан с компютрите, и по-точно със софтуера, който ги правеше да изглеждат така магически. Изведнъж той си даде сметка, че напоследък се е отдалечил от призванието си.
Седеше в кабинета си, наблюдаваше езерото и отпиваше малки глътки от чашката коняк, която си позволяваше всеки ден. Тази стая всъщност беше и нещо като хол, тъй като единствено оттук можеше да се види прекрасният пейзаж около замъка. Мисълта, че от три години не се е докосвал творчески до компютър, направо го ужаси. Последната му работа беше създаването на защитата на „Касъл Моут“. Естествено, неговите идеи лежаха в основата на проекта за „Пелъс Гард“ и патентованите варианти на Дарла, Джийн и Меоши. Джером беше развил схемата за кодовете. Останалите програмисти само й придадоха завършен вид, като уточниха подробностите. Семето вече беше хвърлено в целия свят и скоро щяха да берат плодовете на едно организирано, безопасно и демократично киберпространство.
Но от самото начало Уестин беше започнал да се отдалечава от ядрото на бизнеса си. Предполагаше, че това е нормално за един милиардер. Да сключва сделки, да купува недвижима собственост и после да я продава… Да наблюдава отдалеч развитието на Глоубнет. Беше оставил другите и по-специално Джорджия да се занимават с детайлите и организацията в Европа. Като програмист беше свикнал да обръща внимание на всяка дреболия и все пак от две години стоеше настрана от проектите на компанията. Сега сякаш пълната връв се беше скъсала и той беше останал да плува в безтегловността на собствените си желания. Трябваше само да произнесе някое мъгляво становище и то веднага се превръщаше в задача и малко след това в готово решение. Без да взима каквото и да е участие. Дистанционен контрол.
Прекарваше доста време пред компютъра, без да създава нищо. Рутинни занимания, съставяне на съвършени финансови проекти и сценарии, договаряне на дългосрочни заеми и тяхното изплащане, изгодни покупки и продажби. Изследваше защитните системи на разни организации, но само с образователна цел. Изпитваше усещане за невероятна власт от факта, че може да седи пред клавиатурата и да контролира събития на две, три или десет хиляди мили разстояние. Но всичко, което правеше, беше в името на успеха на Нейтън, Джийн, Дарла, Меоши и Джорджия.
Е, усилията му не бяха съвсем безвъзмездни. Та нали техният просперитет гарантираше неговия.
Но отдавна не беше подлагал творческия си гений на изпитание. Всяка сутрин се измъкваше от леглото и започваше работа по някоя нова програма, но бързо се отегчаваше. Недовършените му проекти събираха прах в паметта на компютъра.
Трябваше да даде простор на въображението си, а не да седи и да чака безучастно поредния голям успех на компанията. В противен случай Джорджия много скоро щеше да го надмине. Тя прекарваше дълги часове в кабинета си и правеше всичко възможно Глоубнет на „Датекс“-Цюрих да постигне набелязаните цели. Спомни си за епизода с „Даймлер-Бенц“. Беше се справила отлично.
Джером рязко се обърна, остави чашата на стъкленото бюро и включи терминала.
Докато загрее, се замисли кой е най-костеливият орех в световните системи. Нещо, което би могло да бъде истинско предизвикателство за ума.
Решението дойде от само себе си. Уестин бързо написа адреса:
sci.div@nsa.gov
Към средата на следобеда Кейси вече беше постигнал известен успех. Той инсталира комуникационната програма на „Компсистемс“ и в продължение на четиридесет минути внимателно я изучава. Беше впечатляваща. Графичният интерфейс правеше работата и с най-отдалечените райони на киберпространството детска игра. Беше достатъчно едно щракване в менюто и потребителят получаваше незабавен достъп до електронната поща, трансфера на файлове, дистанционното управление, режима на комуникации или четеца, наречен „Глоубгайд“.