Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— За какво?
— За разговора.
Мъжът постави ръка на рамото на Ерик.
— Винаги, когато пожелаеш, младежо. Лека нощ.
Ерик отиде до ведрото, използувано за миене на дървените купи, изплакна ги, изтри ги с чист пясък и после отново ги обля с чиста вода. Остави ги на полиците и се върна в палатката си.
Всички с изключение на Ру спяха.
— Добре ли си? — попита приятелят му.
— Не знам — отговори Ерик. — Но май съм по-добре.
Ру като че ли се готвеше да му каже нещо, после премисли, обърна се на другата страна и затихна. Ерик легна в тъмното, опита се да упражнява самолечението, препоръчано му от Накор, и потъна в сън минути след Ру.
Лагерът беше огромен. Най-малко десет хиляди въоръжени мъже се бяха събрали в една плитка долина, която се простираше между хълмовете на изток и реката на запад. По средата минаваше малък приток на Ведра и палатките бяха издигнати покрай него.
Посредниците, които се занимаваха с подписването на договори, се бяха наредили под широк кафеникавожълт навес в центъра на долината. Ерик яздеше заедно с другарите си, както винаги, близо до челото на колоната, достатъчно близо до Калис, за да чува разговорите му с другите до него.
— Някои от тези флагове са дяволски странни — отбеляза Праджи. — Мислех си, че познавам всеки отряд, достоен за внимание в тази забравена от боговете страна. — Той отново се огледа. — Някои от тях са дошли доста отдалеч.
— Как ще върви според теб? — попита дьо Лунвил.
— Още е рано. Хайпур падна преди по-малко от месец и ако представителите на Изумрудената кралица пристигнат следващата седмица, това ще ме изненада. Но залагам празния си джоб, че жрецът-крал на Ланада пръска пари като моряк в пристанище. — И като се огледа още веднъж, предложи: — По-добре е да продължим нагоре в долината и да видим няма ли някое добро място край реката. — Той сбърчи нос. — С всички тия глупаци, дето пикаят във водата, като се напият, долното течение е последното място, където бих искал да лагерувам.
— Като че ли най-добрите места са заети — изсмя се дьо Лунвил.
— Само ако ти допада вкусът на чужда мъжка пикня — каза Праджи. — Това е само началото. Слуховете са пуснати само преди пет дни. Предстои голяма война, която трябва да приключи след приближаващите сражения, и всеки мъж с меч, който не се включи сега, няма да участва в разграбването. — Той поклати глава. — Звучи идиотски, нали? Всеки мъж, който има мозък в главата, би трябвало да разбира, че…
— Не тук — сряза го Калис. — Има твърде много уши.
— Виж онова червено знаме с орела — кимна Праджи. — Направо е близнак на твоето. Трябва да е на Вая, ако е тръгнал насам.
Калис кимна.
Навлязоха между палатките и Ерик усети, че пулсът му се ускорява. Никога не бе виждал толкова много очи да го гледат с подозрение. Мястото за срещи беше неутрална територия, където и двете страни в предстоящия конфликт можеха да набират наемници за своята кауза. Всичко ставаше открито, мъжете разчитаха един на друг и на традицията, според която всеки на това място трябваше да държи меча си в ножницата. Но традицията вече не беше същата и неведнъж по време на такива срещи избухваха кървави свади. Мъжете в лагера знаеха, че само тези от собствената им дружина са истинските съюзници и приятели. Всеки друг можеше да застане срещу тях на бойното поле броени дни или седмици след като напуснеха тази местност.
Минаха покрай широка жълтеникава палатка и се изкачиха на малък хълм, равен отгоре, от който можеше да се наблюдава и контролира долината под тях, и Калис каза на дьо Лунвил да разпънат палатките на него.
— Без никакви укрепления, това е в разрез с обичаите. Но искам удвоена охрана. Когато пристигнат курвите, пускайте мъжете да се забавляват, но никакви силни напитки или дрога — гонете продавачите. Не искам някой глупак да започне война, заради това, че вижда призрака на враг в дима пред себе си и веднага вади меч.
Дьо Лунвил кимна и даде заповеди. След като нямаше нужда да копаят ров и да вдигат ограда, разполагането на лагера отне малко време. Групата на Ерик завърши с издигането на палатката, после пристигна Фостър и им разпредели дежурствата. Ерик въздъхна тежко, тъй като му се падна втора смяна, която беше от полунощ до два часа. Според него прекъснатият сън беше толкова лош, колкото и безсънието.
Все пак, след три дни на седлото, дори и малкото време, прекарано в хоризонтално положение, беше добре дошло. И след като беше караул през нощта, смяната му беше чак на сутринта и през целия следващ ден въобще нямаше да дежури. Все пак реши, че това е благоприятно, и се зарадва, че въпреки всичко откри причина да е доволен.