Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Най-много от всичко моряците страдаха от безделието. Бяха готови да вземат участие дори в прибирането на реколтата, ако сегестяните им позволяха. Но в земите на Ерикс хората бяха привикнали да изпълняват някои тайни ритуали по време на жътва, за които не бих искал да говоря сега, ето защо те се страхуваха, че присъствието на чужденци ще отрови зърното им. Впрочем може би е по-добре, че не им дадоха да прибират реколтата, тъй като там фокейците лесно можеше да бъдат обкръжени и убити — та нали от тях бяха останали живи само тридесет и трима души. Мен, Арсиное и Микон никой не докосна дори с пръст — нито картагенците, нито пък местните жители. Обитавахме двореца на Дорией и както някога в Химера, отново се ползвахме с гостоприемството на Танаквил.
За да убият някак времето, фокейците бяха започнали да укрепват сградата, в която живееха, като между другото поставяха на вратите и свои стражи. Чистеха сребърните и златни трофеи, гледаха си на кости и спореха за какво ли не. Изпитваха силен недостиг на вино, но Дионисий им беше забранил да пият от виното на Сегеста, след като забеляза, че тези, които им носеха храна, искаха все по-висока и по-висока цена за нея, докато виното им се поднасяше безплатно.
Колкото повече наближаваше зимата, толкова по-неспокоен ставаше Дорией, на когото фокейците бяха омръзнали прекомерно. Той не знаеше как да постъпи с тях, а картагенците продължаваха да настояват да им бъдат предадени всички фокейци, обвинени в пиратство, и то още преди да е свършил мореплавателният сезон.
Когато разговарях с посланиците, те се усмихваха снизходително и ми обясняваха, че всички слухове за хора, одирани живи, са само празни приказки и че такива обичаи в Картаген съвсем няма. Разбира се, законите на всесилния град бяха строги, но не чак дотам. Пиратите обикновено се изпращаха на работа в рудниците на Иберия, където имаше постоянен недостиг на работна ръка. За да не избягат оттам, понякога ги ослепяваха или пък им чупеха колената, но нищо по-страшно от това не се беше случвало.
Разказах всичко това на Дионисий, но когато ме изслуша, той само поглади брадата си и отвърна, че фокейците нямат никакво намерение да се превърнат в роби на отровните рудници на Иберия и да се оставят да им вадят очите и да им чупят колената, само и само да угодят на Дорией. Той обаче не ми откри какво бе намислил да предприеме, въпреки че ме смяташе все още за приятел. Една чудесна сутрин забелязах, че откъм двора на фокейците се издига висок стълб дим. Побързах натам, за да разбера какво става, и когато влязох в двора, видях, че фокейците бяха изкопали огромна яма, в която бяха хвърлили прекрасните сребърни трофеи и ги топяха, като яростно разпалваха огъня с огромен мех. Вадеха скъпоценните камъни и перли от прекрасните предмети на изкуството, а статуетките от слонова кост разбиваха на парченца. Дионисий каза:
— Ако те питат какво правим, кажи че принасяме жертва на боговете, преди да се предадем в ръцете на картагенското правосъдие. И това, както виждаш, наистина е огромна жертва. Търговците на Сегеста не искат купят от нас тези скъпоценни вещи, тъй като мислят, че скоро ще се сдобият с тях безплатно. Но ние няма да оставим нищо зад себе си.
Аз обаче се вгледах внимателно в действията на фокейците и разбрах, че всъщност делят среброто помежду си. Възмутих се и казах:
— Не мога да гледам спокойно как гинат толкова изящни предмети. Пък и разбирам, че хвърляте жребий и разпределяте среброто помежду си, както и перлите, и скъпоценните камъни. Но мен и Микон не ни повикахте! Кой ще ни даде полагаемата ни се част от богатството? А и Дорией ще се обиди, ако разбере какво правите. Та нали и той извоюва с меча си своята част от трофеите?
Дионисий се усмихна, показа белите си зъби и отвърна:
— Ах, Турмс, в Химера ти изхарчи повече, отколкото се бяхме договорили. Надявам се, помниш, че ти дадох част от полагаемото ти се злато още преди да заминеш за Ерикс, а когато се върна, ти вече взимаше на заем, за да изпълняваш прищевките на жената, която доведе със себе си. Нищо не дължим и на Дорией. По-скоро той дължи на нас. Виж, на Микон бихме платили част от това сребро, ако дойде с нас и ни придружи до Картаген. Може би ще имаме нужда от лечител, за да закърпи на гърба одраните ни кожи!
Потни и изпоцапани със сажди, фокейците се смееха и викаха: