Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Разбирам те отлично, съпруже. Във всеки случай по-добре от който и да било друг. Съвсем не съм обидена от това, че си сключил съюз с Тетида, тъй като не съм ревнива по душа. Но според мен най-добре би било, ако се оттеглиш за няколко дена в покоите си и не се показваш навън. Един цар е толкова по-уважаван, колкото по-рядко се явява пред хората. Той не би трябвало да се меси във всекидневните проблеми. Аз съм ти приготвила девичи дрехи от тънко, алено платно, а в алкова ще намериш вретено. За да заслужиш милостта на боговете, ще изпълняваш известно време женска работа, подобно на божествения си прародител Херакъл, който също е бил принуден да облече женски дрехи.
Фокейците я слушаха със зяпнали уста, но никой не се изсмя на думите й. Дионисий също призна, че тъй като Дорией бе проявил несравнима мъжественост, той наистина има нужда от женски одежди, за да не наруши хармонията на душата си. Иначе боговете също биха се разгневили, допълни той.
Думите на Танаквил и добродушното бъбрене на Дионисий успокоиха Дорией, след което той затвори очи и зарови глава в ложето, където бе прилегнал.
Когато го пренесохме в алкова, забелязахме, че не беше съвсем заспал, а като че ли търсеше нещо. Танаквил седна до него, повдигна нежно главата му и му даде да суче от гръдта си. Дорией засука, след което изпадна в полудрямка като младенец, докато най-накрая заспа дълбок сън. Никога не бяхме виждали нищо по-удивително от това и фокейците се увериха вече окончателно, че Дорией имаше божествен произход и съвсем не беше обикновен смъртен.
След всичко случило се насядахме най-сетне около трапезата с храна в залата за гости на двореца, където ни чакаха виното и гозбите, които Танаквил бе заповядала да бъдат приготвени в чест на Дорией. Пихме за победата, но фокейците не изглеждаха щастливи и често се питаха един друг:
— А сега какво? Какво всъщност постигнахме? Съкровищата ни намаляха след военните разходи на Дорией. Не можем да разграбим този град, тъй като това е вече неговият град. Наистина, той ни обеща плодородните земи на Ерикс, но ние вече знаем от опит колко много селяните мразят наложените им господари и колко трудно е да се обработва земята. В края на краищата, трябва да признаем, че по-доходно дело от мореплаването не съществува.
Дионисий им възрази:
— Фокейци, радвайте се, че успяхте да съхраните живота си и съкровищата ни. Вярно е, че са по-малко, отколкото бяха, но ние сме разумни хора и можем да се утешим с мисълта, че за всички ни ще има предостатъчно за сметка на загиналите в боя. Ала вие сте прави отчасти — тук винаги ще бъдем чужденци и никога няма да се почувстваме уютно в Сегеста. А и Картаген току-виж се намесил в делата на Ерикс. Тъй че пред нас стои въпросът — какво да правим оттук нататък?
Те продължиха да разсъждават и да си спомнят за другарите си, назовавайки ги по име. Всеки от тях изливаше по малко вино от чашата си на пода, произнасяйки името на някой от загиналите. В това отношение най-много се проявяваше Ликимний, който твърдеше, че никога никакъв пир не му се е услаждал тъй много. След като се посъветваха, фокейците решиха да не мислят повече за утрешния ден, а да се донапият на спокойствие, тъй като и без това уморените им глави не биха могли да измислят нищо мъдро. Престанаха да смесват виното с вода и аз сметнах за благоразумно да изведа Арсиное от залата.
3.
Дорией не се показа от покоите си цели дванадесет дни. През това време нещата в Сегеста се пооправиха. Знатните нападнаха неочаквано бунтовниците от Ерикс и ги обезоръжиха, но не убиха почти никого, тъй като знаеха: без селяни и пастири не биха могли да съществуват. Сегестяните изпратиха дарове на сиканите, предимно сол и глинена посуда, с молба последните да се оттеглят мирно в горите си. След това народът се помири със знатните и им позволи да се върнат в града с колесниците, конете, кучетата и атлетите. Уговорено беше част от властта им да бъде предадена в ръцете на гражданите, които щяха не само да управляват земите на Ерикс, но и да ползват редица привилегии, които по-рано се полагаха единствено на хора с благороден произход.
Жътвата беше на привършване, когато от Картаген пристигнаха двама пратеници, които поеха по суша към нас откъм брега на Ерикс. Те бяха двама, тъй като картагенският съвет поверяваше с неохота важните си дела само на един човек, а да бъдат изпратени трима бе явно прекалено за Картаген. Всеки от тях беше придружен от слуги, писари, земемери и съветници по военните въпроси.