Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Арсиное започна сама да кърми детето и имаше толкова много мляко, че част от него дори изхвърляше. Боговете бяха милостиви към нас: момченцето се оказа здраво и силно и ревеше с всичка сила още от първия ден на живота си. Радвах му се много и исках веднага да му дам име. Но Дорией каза:
— Не бързай толкова, Турмс. Нека да почакаме, да видим дали боговете няма да изпратят някакъв знак.
Арсиное също ме помоли:
— Не обиждай Дорией, като бързаш да дадеш име на младенеца. Според мен и за нас, и за детето би било добре, ако почакаме именно Дорией да му измисли подходящо име.
Лично аз смятах, че Дорией се намесва в неща, които не го засягат, но той толкова се развълнува, когато се роди младенецът, че аз наистина бях удивен и замълчах. Веднага щом видя детето, Дорией отиде в храма на Херакъл, за да принесе благодарствена жертва. Този храм всъщност беше постройка, която по-рано служеше за светилище на финикийския бог на огъня, но Дорией я беше преустроил в храм на Херакъл. Старейшините на града бяха особено обидени от това му дело.
Пролетните бури бяха започнали, вятърът виеше и денем, и нощем, непрекъснато се изливаше проливен дъжд и много дървета бяха съборени от ураганите. Дорией започна отново да изпада в мрачни настроения и да ме гледа някак странно.
Често го заварвах при Арсиное — той беседваше с нея и не откъсваше очи от детето. Но щом се появях, и двамата замлъкваха. Арсиное винаги си намираше някаква работа и започваше да бъбри уж съвсем невинно и безгрижно. Ако се случеше така, че в стаята да се появи и Танаквил, всички се чувствахме някак неудобно, защото усещахме, че картагенката е изпълнена със злоба към Арсиное. А Арсиное дотолкова се страхуваше от Танаквил, че изпитваше безпокойство да не би тя да направи нещо лошо на момченцето. Опитвах се да я успокоя, че с времето Танаквил сигурно ще заобича младенеца. Та нима някой би могъл да желае злото на това невинно създание, говорех й аз. Бащинската гордост ме заслепяваше и аз не забелязвах нищо нередно.
Настъпи и онзи паметен пролетен ден, когато пред двореца бе намерено мъртво куче, връзка счупени стрели и разбита глинена плоча. Всичко това бе завито в платно цялото напоено с прясна кръв. За съжаление не успяхме да скрием кървавата находка, тъй като жителите на града я бяха забелязали още преди нас. Танаквил пребледня и каза:
— Картаген не ни изпраща вече посланици за преговори, а направо ни съобщава решенията си, и то по такъв начин, сякаш сме варвари и не разбираме никаква писменост.
Дорией се намръщи:
— Това изобщо не е вест от картагенците. Нагласено е от синовете ти и от теб самата, Танаквил. Искате да вдигнете бунт в града и да ме свалите. Отдавна те подозирам, жено!
Не знаех има ли право Дорией да говори така, но съзнавах, че Танаквил е способна на всичко, само и само да задържи мъжа си при себе си. Защото, ако наистина имаше заговор против него, Дорией би се почувствал несигурен и би изпитал нужда от подкрепата на картагенката.
Но Танаквил вдигна ръце към небето и занарежда:
— Дорией, Дорией, спомни си, че праотците ми са едни от основателите на великия Картаген. Картагенските богове са също тъй силни и мъдри, както и гръцките, и тъкмо те ми нашепват, че ти се намираш пред ръба на пропаст и може би ще извършиш ужасна грешка. Нима не помниш, о, съпруже, че именно аз те направих цар на Сегеста? Как би могъл да ме подозираш в коварство и лъжа?
Дорией ритна с крак кучешкия труп и извика:
— Съдбата и боговете, както и собственият ми меч, поддържан от праотеца ми Херакъл — ето кой ми помогна да извоювам властта си, а не ти, Танаквил! Ако пък наистина си ми помогнала, то е единствено защото боговете са те използвали за сляпо оръдие, с което да постигнат целта си. Тъй че аз нищо не съм ти длъжен. Знам много добре, че можеш да омайваш и че си ме омагьосала, за да сключа с теб противоестествен брачен съюз и да те направя царица. Ти винаги си се стремила към власт и си мечтала за царствен съпруг!
Танаквил впи поглед с неизразима злоба в очите на спартанеца, направи неприличен знак с ръка и каза:
— Не съм искала от теб нищо друго, Дорией, освен твоето приятелство и любов. Ти сам разпали у мен любовна страст тогава, когато се бях примирила със самотата. Но повярвай ми, грешиш, ако мислиш, че можеш да ме захвърлиш като ненужен парцал!
Около двореца се беше събрала неголяма тълпа, която слушаше с любопитство разговора между двамата. Скоро на прага се появи и Арсиное, която държеше детенцето в ръце. Когато я видя, Танаквил преглътна сълзите си и изкрещя: