Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Хайде, Турмс, ела да си прибереш частта и доведи и Дорией, и Микон да си вземат своята, но не забравяй да им кажеш да си вземат мечовете, защото може и да се скараме, докато делим всичко по равно.
Погледите им бяха тъй заплашителни, че аз реших да предам на Дорией само това, което Дионисий ми беше наредил да предам. Спартанецът се зарадва, щом чу какво е казал Дионисий, и заяви:
— Колко са благородни! Това е най-голямата радост, която биха могли да ми доставят. Най-сетне ще мога да се успокоя и да се заема с управлението на Сегеста.
Донесената от мен вест бързо се разпространи в града и всички ликуваха, че нещата най-сетне се разрешават. Хората винаги вярват в това, в което им е угодно да вярват, и сегестяните съвсем не се съмняваха в намеренията на фокейците — та нали последните нямаха друг изход.
Привечер представители на сегестяните се приближиха до дома на фокейците и се вслушаха внимателно в шума и разговорите, които се чуваха оттам. Фокейците пируваха и отново пиеха вино, за да си дадат кураж пред утрешния ден. Посланиците от Картаген бяха много доволни от всичко това и говореха:
— Най-сетне идва време да си тръгваме с пленниците. Корабите чакат вече прекалено дълго в пристана на Ерикс. Радваме се, че пиратите треперят пред правосъдието ни. Ние, да си признаем, не се надявахме на това.
Те принесоха жертва на Ваал и заповядаха на прислужниците да купят здрави въжета и ремъци, с които да вържат пиратите веднага щом им паднат в ръцете.
На следващия ден те отидоха с хората си и застанаха отново пред постройката на фокейците в очакване те най-сетне да се предадат. Очакването им се оказа кратко. Дионисий изскочи изведнъж с хората си и изпокла всички от свитата, а самите пратеници бяха пленени и вкарани вътре в къщата. Никой от сегестяните не пострада — фокейците внимаваха да не убият някой от местните и само викнаха на стражата да не им се меси.
Дорией изпадна в ярост, а старейшините на града от уплах ги присви корем. Изведнъж пред нас се появи Дионисий, небрежно преметнал на рамо бойната си секира. Той се усмихна хитро и каза:
— Ние се ползваме с благоволението на двамата великодушни картагенски пратеници. Помолихме ги да ни изпратят до кораба, който ни чака в Ерикс. Събитията, които се случиха днес, са доста скръбни, но нямаме вина за това. Свитата на благородните господа ни нападна, като ни заблъска с оръжията си, макар да искахме само да продължим преговорите по пътуването. Много от тези хора сами се натъкнаха на собственото си оръжие. Възможно е и ние, без да искаме, да сме убили някои от тях в самозащита, тъй като сме уморени от вчерашния пир, а на суша се бием доста лошо и неумело. За щастие картагенските пратеници ни простиха и ни разрешиха да не предаваме оръжието си, докато не стигнем в Ерикс. Двамата имат невероятни способности да водят преговори и ние сме във възхита от тях… Ако не ми вярвате — можете да влезете при тях и да ги разпитате, за да се убедите в правотата на думите ми.
Но никой от сегестяните не изпитваше особено желание да влезе в сградата, обитавана от фокейците, а Дорией заяви, че оттук нататък всичко това не го засяга, щом Дионисий се е предал в ръцете на картагенските пратеници. След като се посъветваха помежду си, старейшините на града решиха, че няма какво да правят. Ако решаха да нападнат Дионисий и хората му, те навярно щяха да убият двамата пратеници, в резултат на което Сегеста би имала неприятности с Картаген. Ето защо казаха на Дионисий:
— Вземете магарета и мулета, колкото ви трябват, и се махайте от очите ни. Колкото се може по-бързо! Но запомни, Дионисий от Фокея, че не те изпращаме с добри пожелания! Напротив, ще се молим да ви сполети смърт и да ви изядат червеи още преди да сте стигнали до Ерикс. Ето какво желаем за теб и за хората ти, Дионисий!
Дионисий разпери лицемерно ръце и проговори:
— Ах, сегестяни, успях да събудя съчувствие у картагенците, но с вашата враждебност не мога да се преборя. Дано боговете да са ми на помощ, за да не се изпълнят пожеланията ви, тъй като високопоставените пратеници на Картаген ми обещаха под клетва, че кожата ми ще бъде закована с гвоздеи на портите на славния им град. Нито един фокеец не би могъл и да мечтае за подобна чест!
Сегестяните се престориха, че вярват на думите му. Те направиха тържествена прощална церемония и въздадоха почести на картагенските пратеници, които по време на дългия път до западните порти на града бяха през цялото време обкръжени от фокейци. Всички виждаха, разбира се, че ръцете на пратениците са вързани, а през устата им са пристегнати кърпи, за да не могат да издадат дори и звук, но хората се преструваха, че не се случило нищо особено.