Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Микон и аз изпратихме фокейците до градските врати, като през цялото време се удивлявахме на хитростта на Дионисий. Щом разбра, че никой не смее да му направи нищо, той дръзна да възхвали на висок глас боговете за избавлението си. Като стигна до портата, Дионисий се спря:
— В бързината забравих, че сандъците с пари и свидетелства, засягащи Сегеста, както и табличките за писма на пратениците останаха у дома им. Донесете всичко това колкото се може по-скоро, старейшини на Сегеста! Донесете ни и мях със свежа вода, месо и вино. Освен това двамата пратеници ще се нуждаят от по две девойки за всяка страна — та нали ще преспиваме под открито небе и те ще имат нужда някой да ги топли.
Когато сегестяните чуха всичко това, те едва не побесняха от ярост и взеха да си говорят:
— Хайде да ги убием, макар това да струва и собствения ни живот, но поне честта на града ни ще бъде спасена!
Но Дионисий и кормчията му Ликимний извадиха острите си ножове и ги подпряха на гърлата на картагенските пратеници.
— Правете каквото искате, но помнете, че ще ви се наложи да отговаряте пред Картаген за неразумната си постъпка, ако ни нападнете, защото и двамата пратеници ще се самоубият. Те самите ни помолиха да им помогнем, стигне ли се дотам, защото не биха искали да разказват за случилото се пред съвета на града си.
Тогава сегестяните разбраха, че най-разумно би било да изпълнят поръчката на Дионисий и да донесат веднага всичко, каквото той поиска. Щом Дионисий се сдоби с картагенските сандъци, той се заметна с един разкошен пурпурен плащ, който намери в един от тях, и започна да разглежда с презрение писмата и табличките, тъй като не умееше да чете. Неговите хора грабнаха свитъците и табличките от ръцете му и след като ги изпонадраскаха с мръсни рисунки, най-накрая се изпикаха върху всичките тези договори и документи. Като видяха всичко това, старейшините сметнаха за нужно да отпратят народа и с ужас в очите обявиха, че прощалната церемония е завършила.
Дионисий и хората му потеглиха на път. Те бързаха и затова, доколкото разбрах после, бяха се спирали само два-три пъти за кратък отдих. На следващата вечер успели да се доберат до Ерикс и светкавично завзели един от корабите на пратениците, изхвърлили през борда хората му и запалили другия кораб. В Ерикс настъпила паника, но пиратите се измъкнали и поели към открито море със завладяния от тях кораб. Пленници на борда били и двамата картагенски пратеници. Единия от тях те вързали на носа на кораба, за да им носи късмет в първия морски бой, а другия принесли в жертва на Ваал, повече за развлечение според мен. Всичко това те извършили, след като успели да ограбят кораб със събрани налози от близките земи.
Дионисий не се опитваше вече да се добере до Масилия, а продължи да безчинства по море, тъй като явно се беше убедил, че боговете са го създали именно за това поприще. Но той никога не нападаше гръцки кораби, защото гръцките колонии на Сицилия бяха започнали тайно да го охраняват и скоро под негова команда имаше цяла морска флота. Дионисий се занимава толкова дълго с пиратство, че и без това обтегнатите отношения между сицилийските градове и Картаген, се влошиха още повече.
Това е всичко, което знам за Дионисий от Фокея и хората му. Той действително беше човек, достоен да бъде запомнен. Бих изредил и имената на тридесет и тримата негови другари, но те просто са излезли от главата ми и не си ги спомням вече.
4.
По време на дългата зима в Сегеста започнах да изпитвам чувство на страх, което ми беше непознато по-рано. Често се случваше това чувство да ме обземе напълно и тогава желаех никога да не се бях раждал. Не можех да си обясня откъде се беше взел този страх, но още щом го усетех, започвах да се чувствам като затворник, обграден от високи стени. Всъщност тези стени бяха като че ли в самата ми душа. Знаех, че съществува някакъв възел, някакъв проблем, който не можех да развържа, не можех да разреша.
Почти не помня времето, когато Арсиное доби дете, тъй като това се случи в лоша за мен нощ. Момченцето се роди призори, когато навън се изливаше проливен дъжд. Микон облекчи болката на родилката с някакви отвари и я остави в ръцете на местните баби. Съобщи ми само, че раждането било сравнително лесно. Но аз чувах жалните писъци на Арсиное, виждах потта, която се стичаше по лицето й, и кръвта по изпохапаните й устни и не можех да се съглася с него.