Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Веднъж се случи така, че отново се събудих посред нощ и усетих как хладен лунен лъч огрява лицето ми. Осъзнах, че се намирам пред къщичката на свещеното куче Кримис и че малкото момиче, което бе извикано някога от Танаквил, за да го утеши, седеше на прага на къщичката. То бе подпряло с длани брадичката си, а замечтаният му поглед беше вдигнат към луната. Трогнат бях от мисълта, че и някой друг е буден и робува на луната, а не само аз, макар това да беше момиче от простолюдието.

Когато дойде времето на ежегодната церемония, същата девойка бе посветена тържествено на Кримис. Тя сама направи сватбения сладкиш и го подели със съпруга си. От този момент нататък момичето живееше в близост до къщичката на кучето и получаваше храна от двореца като другите слуги. То и без това нямаше къде да отиде, тъй като беше от извънредно беден род, а при това и сираче.

— Защо не спиш, малко момиче? — попитах аз и седнах до нея на стълбите пред къщичката на кучето.

— Съвсем не съм малка — отвърна тя. — Вече съм на десет години, а освен това съм съпруга на Кримис и избраница на боговете.

— Как се казваш, избранице? — попитах я шеговито.

— Егеста — отвърна ми тя със сериозен тон. — Ти би трябвало да знаеш това, Турмс. Обаче истинското ми име е Ханна.

— Но защо не спиш? — настоях аз.

Тя ме погледна загрижено и каза:

— Кучето Кримис е много болно. Лежи, диша тежко и не хапва нищо. Мисля, че е много стар и не му се живее вече, тъй че му е все едно дали се грижа за него или не. А когато умре, хората ще ме обвинят за смъртта му. — Тя ми показа следи от ухапвания по тънките си ръчички и проплака: — Той дори не ми дава да го докосвам, макар някога да бяхме добри приятели. Мисля, че страда от ушни болки. Често тресе глава, но щом се опитам да го погаля, веднага ми се зъби.

И тя отвори вратата на помещението, в което се намираше кучето. Щом влязох вътре, видях, че то лежеше на пръстения под и дишаше тежко. Пред самия му нос се намираше недокосната паничка с вода. Кримис отвори очи, които блеснаха на лунната светлина, но не му стигнаха сили да се озъби. Котката на Арсиное ме последва безшумно и започна предпазливо да обикаля около кучето. Но Кримис не й обърна никакво внимание. Ханна се изплаши и искаше да прогони котката, но аз я спрях, тъй като исках да видя какво ще последва от близостта на свещеното куче на Сегеста и египетското зверче.

Котката залочи с езиче от паничката на Кримис, след което се отри о козината му и започна да му ближе ушите. Колкото и да беше странно, но кучето дори не се отдръпна.

— Истинско чудо! — възкликнах аз. — Очевидно е, че тези свещени животни се познават помежду си… В Египет котките са на висока почит и всеки, който оскърби по какъвто и да е начин някоя от тях, бива осъждан на смърт. Но не мога да си обясня защо египтяните ценят толкова тези зверчета…