Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Каладин се отмести от прозореца и бавно тръгна към камината, все едно се канеше да поразгледа камъка. Всъщност му се щеше да надзърне в книгата на Адолин. Доста мъже отказваха даже да погледнат книга, понеже не им подобаваше. Адолин явно не го беше грижа. Любопитно.
Докато приближаваше камината, подмина вратата на стаята, където Далинар и Навани се бяха оттеглили с идването на бурята. Каладин искаше да остави страж вътре. Отказаха му.
Добре де, стаята има само един вход. Даже прозорец няма, рече си той. Появяха ли се думи на стената, щеше да е сигурен, че никой не се е промъкнал.
Каладин се приведе и загледа рубина, който беше поставен в мрежест обков. От мощната топлина, лицето му се запоти. В името на Бурите, рубинът беше толкова голям, че Светлината в него би трябвало да го ослепи. А той можеше да се взира в дълбините му и да гледа как Светлината се движи.
Хората мислеха, че светлината от скъпоценните камъни е неподвижна и спокойна, ала тя беше такава единствено в сравнение с трепкането на свещта. Вгледаш ли се дълбоко в камъка, можеш да видиш как светлината се движи безредно като буря. Вътре не беше спокойно. Никак не беше спокойно.
— Да разбирам ли, че досега не си виждал фабриал за отопление? — поинтересува се Ренарин.
Каладин погледна очилатия принц. Също като Адолин, той носеше униформата на алетски върховен господар. Всъщност, Каладин не го беше виждал с други дрехи — ако не се брои Бронята, разбира се.
— Не, не съм.
— Нова технология — обясни Ренарин, без да спира да си играе с металната кутийка. — Лично майка ми изработи този. Имам чувството, че докато се обърна, светът се е променил.
Каладин изсумтя. Чувството ми е познато. Част от него копнееше да вдиша Светлината на този камък. Глупаво. Щеше да пламне като огън. Отпусна ръце и мина край стола на Адолин.
Илюстрациите в книгата му показваха добре облечени мъже. Рисунките бяха хубави. Лицата бяха изобразени подробно като дрехите.
— Мода? — попита Каладин. Не искаше да се обажда, но му се изплъзна. — Търсите си нови дрехи по време на буря?
Адолин захлопна книгата.
— Та Вие носите само униформи — объркано додаде Каладин.
— Необходимо ли е да си тук, мостови? — попита Адолин. — Със сигурност никой няма да дойде да ни убива по време на бурята.
— Тъкмо защото мислите така, аз трябва да съм тук. Какъв по-добър момент за опит за убийство? Ветровете ще скрият виковете, а помощта ще се забави, понеже всеки се е прибрал заради бурята. Струва ми се, че това е един от миговете, когато Негово Величество най-много се нуждае от охрана.
Кралят спря да крачи и посочи с пръст.
— Има смисъл. Защо друг не ми е обяснил това?
Той изгледа Идрин, който запази спокойствие.
Адолин въздъхна.
— Можеше поне да оставиш двама ни с Ренарин — рече той тихо на Каладин.
— По-лесно е да ви пазя, когато всички сте заедно, Сиятелни господарю. Пък и вие можете да се пазите взаимно — отговори Каладин и се отдалечи.
Далинар и без това смяташе да прекара бурята с Навани. Каладин отново отиде до прозореца и заслуша как бурята отминава. Наистина ли видя онези неща, когато беше навън? Лице, огромно като небето? Самия Отец на Бурята?
Аз съм богиня. Много, много малка, казваше Сил.
Най-сетне бурята стихна и Каладин отвори прозореца. Небето беше черно, няколко призрачни облака отразяваха светлината на Номон. Бурята беше почнала през нощта, ала никой не можеше да спи. Каладин ненавиждаше късните бури; на другия ден често се чувстваше изтощен.
Вратата на страничната стая се отвори и Далинар излезе, следван от Навани. Внушителната дама носеше голяма тетрадка. Разбира се, Каладин беше чувал за пристъпите на Върховния принц по време на буря. Хората му не бяха единни по въпроса. Някои мислеха, че Далинар се бои от бурите и от страх получава гърчове. Други шушукаха, че с възрастта Тоягата губи разсъдък.
Каладин много искаше да узнае кое е вярно. Неговата съдба и съдбата на хората му зависеше от здравето на този човек.
— Някакви числа, сър? — попита той и надзърна в стаята да огледа стените.
— Не — отвърна Далинар.
— Понякога се появяват точно след бурята — продължи Каладин. — Сложил съм хора в преддверието. Бих помолил всички да останете тук за малко.
Далинар кимна.
— Както искаш, войнико.
Каладин доближи изхода. Оттатък пазеха неколцина от Мост Четири и от Кралската гвардия. Каладин кимна на Лейтен, после им даде знак да излязат на балкона. Той щеше да улови призрака, който драскаше числата. Ако наистина съществуваше.