Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан усети как стомахът ѝ се свива.
— Ако тръгнем с Вас към Пустите равнини, мъртви сме. Върнем ли се, начаса ще ни обесят.
— Моята дума…
— Вашата дума не означава нищо, жено! — викна Вата и я стисна по-силно.
— Пусни я — спокойно рече Шарка зад гърба му.
Вата се завъртя, но наоколо нямаше никого. Шалан видя Шарка на гърба на дезертьора, когато онзи се обърна.
— Кой каза това? — попита Вата.
— Нищо не чух — рече Шалан и някак успя да прозвучи спокойно.
— Пусни я — повтори Шарка.
Вата пак се огледа, после спря поглед на Шалан, която не отмести очи и дори смогна да се усмихне насила.
Вата я пусна, отри ръка в гащите си и се оттегли. Шарка се плъзна по гърба и крака му и забърза към Шалан.
— Този ще е голяма беля — каза тя, разтривайки ръката си.
— Това израз ли е?
— Не. Буквално.
— Странно, понеже си мислех, че вече е голяма беля — отговори Шарка и загледа отдалечаващия се Вата.
— Вярно.
Шалан се отправи към Твлкав, който седеше на капрата на фургона, сключил ръце пред себе си. Усмихна ѝ се, ала усмивката му днес беше особено незабележима.
— Та така — подхвана той небрежно. — От самото начало ли участвахте?
— В какво? — попита уморено тя и пропъди Таг, за да говори насаме с Твлкав.
— В плана на Блут.
— Обясни ми, ако обичаш.
— Очевидно е. Той е бил в сговор с дезертьорите. Първата нощ, когато се върна тичешком в лагера, Блут се е срещнал с тях и им е обещал да ги остави да ни хванат при условие да получи дял от плячката. Затова те не убиха вас двамата, когато отидохте да приказвате с тях.
— Нима? И ако е така, защо Блут се върна да ни предупреди? Защо бягаше с нас, вместо просто да позволи на „приятелите“ си да ни убият още тогава?
— Може би се е срещнал само с част от тях. Да. Те са запалили огньове на другия хълм, за да решим, че са повече, и чак след това приятелите на Блут са отишли да съберат по-голяма дружина… И… — Той се спаружи. — Проклятие. Няма никакъв смисъл в това. Но как, защо? Би трябвало да сме мъртви.
— Всемогъщият ни опази — отговори Шалан.
— Вашият Всемогъщ е измислица.
— По-добре се моли да си прав — отвърна Шалан и се отправи към задната част на фургона на Таг. — Понеже ако е истински, самата Преизподня очаква хора като тебе.
Тя огледа клетката. Вътре се свиваха петима дрипави роби. Всеки изглеждаше сам, макар да бяха натъпкани в тясната клетка.
— Сега тези са мои — осведоми тя Твлкав.
— Какво! — Твлкав скокна. — Вие…
— Аз ти спасих живота, дребен мазник такъв. Ще ми дадеш тези роби в отплата. Та да ме възмездиш за войниците, които опазиха никому ненужния ти животец.
— Това е грабеж.
— Това е справедливост. Ако имаш някакви притеснения, подай жалба до краля, когато пристигнем на Пустите равнини.
— На никакви Пусти равнини не отивам — плюна Твлкав. — Вече си имате други придружители, Сиятелна. А аз се отправям на юг, каквото беше и първоначалното ми намерение.
— Значи тръгваш без тях — отговори Шалан и отключи клетката с ключа, който роботърговецът ѝ беше дал за нейния фургон. — Ще ми предадеш техните книжа. И Отецът на Бурята да ти е на помощ, ако нещо не е наред, Твлкав. Веднага разбирам дали даден документ е подправен.
Шалан никога не беше виждала свидетелство за робство и не би могла да разбере дали някой от документите е фалшив. Не я беше грижа. Беше уморена и гневна и искаше тази нощ да свърши.
От фургона един по един излязоха петима брадати и голи до кръста боязливи роби. Някои от тях нетърпеливо се заоглеждаха в мрака.
— Можете да избягате, ако искате — каза им Шалан с по-мек тон. — Няма да ви преследвам. Но имам нужда от слуги и ще ви плащам добре. Шест огнени марки седмично, в случай, че се съгласите да отделяте по пет от тях, за да изплатите робския си дълг. Една — ако не го правите.
Един от робите вирна глава.
— Значи… получаваме същите пари каквото и да изберем? Какъв е смисълът?
— Най-добрият възможен — отговори Шалан и се обърна към Твлкав, който седеше на капрата и се пенеше. — Ти имаш три фургона, а сте само двама водачи. Ще ми продадеш ли третия?
Чули не ѝ трябваха — няколко от фургоните в кервана на Макоб бяха опожарени и тя можеше да вземе от неговите добичета.
— Да продам? Ба! Защо просто не го откраднете?
— Не се дръж детински, Твлкав. Искаш ли парите ми или не?