Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Шалан не се чувстваше величествена. Чувстваше се уморена, натъртена и дрипава. Босите ѝ нозе, скрити от полата, отново я боляха. Способността ѝ да Тъче Светлина беше изчезнала. Роклята ѝ беше като на просякиня, а косите ѝ, макар и сплетени, бяха в безпорядък.
— Вие ли сте стопанинът на този керван? — попита тя.
— Името ми е Макоб — отвърна мъжът. Шалан не можеше да определи изговора му. Не беше нито алетски, нито тайленски. — Вече познавате сътрудничката ми Тин. — Той кимна по посока на жената. — Тя е началникът на моите пазачи. И нейните войници, и моите стоки… намаляха в резултат на тазвечерния сблъсък.
Тин скръсти ръце. Все още беше облечена в жълтеникавото палто и в светлината на макобовите сфери Шалан забеляза, че дрехата е от най-добра кожа. Каква ли беше тази жена, която се облича като войник и носи меч на пояса?
— Казвах на Макоб за предложението ти. От по-рано, горе на хълма.
Макоб се изкикоти, доста неуместно при сцената наоколо.
— Тин го нарича предложение. Моята сътрудничка е под впечатлението, че това всъщност е било заплаха! Наемниците явно работят за Вас. Питахме се какви ли са Вашите намерения спрямо кервана ни.
— Наемниците не работеха за мен преди — отговори Шалан. — Обаче го правят сега. Нужно им беше малко убеждаване.
Тин вдигна вежда.
— Много добро убеждаване ще да е било, Сиятелна…
— Шалан Давар. От вас искам единствено онова, което споменах на Тин по-рано. Да ме придружите до Пустите равнини.
— Вашите войници определено са способни да го сторят — отговори Макоб. — Нямате нужда от помощта ни.
Искам ви тук, за да напомняте на „войниците“ какво са направили, помисли Шалан. Нещо ѝ подсказваше, че колкото повече признаци на цивилизация виждаха дезертьорите, толкова по-добре щеше да бъде тя самата.
— Те са войници — обясни Шалан. — Нямат представа как подобава да придружат в удобство една светлоока дама. Вие обаче имате хубави фургони и изобилни стоки. Ако не е видно от скромната ми външност, имам отчаяна нужда от малко лукс. По-добре е да не пристигам на Пустите равнини като скитница.
— Бихме могли да използваме нейните войници — рече Тин. — От моите хора останаха само една шепа.
Тя отново огледа Шалан, този път любопитно. Погледът ѝ не беше враждебен.
— Тогава ще се споразумеем — заключи Макоб и с широка усмивка протегна ръка към Шалан. — От благодарност, задето ми спасихте живота, аз ще се погрижа да получавате нови тоалети и отлична храна през остатъка от пътуването. Вие и Вашите хора ще осигурите безопасността ни. Сетне ще се разделим и никой няма да е длъжник на другия.
— Съгласна съм — отговори Шалан и пое ръката му. — Ще ви позволя да се присъедините към нас, да включите вашия керван в моя.
Макоб се поумисли.
— Вашият керван.
— Да.
— Значи и Вашата власт, нали?
— Нима очаквахте друго?
Макоб въздъхна, ала прие сделката.
— Всъщност не очаквах друго. Не. — Той пусна ръката на Шалан и махна по посока на двама души, които изглеждаха някак не на място край фургоните. Твлкав и Таг. — Ами онези там?
— Те са мои — отвърна Шалан. — С тях аз ще се занимавам.
— Само гледайте да останат в задната част на кервана, ако обичате — каза Макоб и сбърчи нос. — Мръсна работа. Бих предпочел керванът ми да не вони на тяхната стока. Както и да е, най-добре ще е да събирате хората си. Скоро почва буря. Не разполагаме с допълнително убежище заради загубата на част от фургоните ни.
Шалан остави Макоб и Тин и се отправи през долчинката. Мъчеше се да не обръща внимание на смесените миризми на кръв и въглен. От мрака се отдели една фигура и закрачи редом с нея. И на по-добра светлина Вата не изглеждаше по-малко заплашителен.
— Е? — заговори го Шалан.
— Част от хората ми са мъртви — равно поде той.
— Те загинаха, правейки добро. И семействата на оцелелите ще благославят саможертвата им.
Вата я хвана за ръката и я спря. Хватката му беше яка, даже болезнена.
— Не изглеждате като по-рано — каза той. Шалан не бе забелязала колко по-висок е от нея. — Да не би очите да са ме подвели? В тъмнината видях кралица. Сега виждам едно дете.
— Може да си видял каквото съвестта ти е искала да видиш — отговори Шалан и безуспешно задърпа ръката си. Изчерви се.
Вата се надвеси над нея. Дъхът му не беше твърде приятен.
— Хората ми са вършили и по-лоши работи от това — прошепна той и махна по посока на горящите покойници. — Докато скитахме из пустошта, ние грабехме. Убивахме. Да не мислите, че една нощ ще ни опрости? Да не мислите, че една нощ ще сложи край на кошмарите ни?