Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Когато стигна до казармата на Мост Четири, Скалата сипваше вечерната яхния. Доста по-късно от обичайното, понеже смените на повечето мостови бяха особени. Хората вече не бяха ограничени само с яхния, но настояваха да вечерят това. Каладин с благодарност взе една паница. Кимна на Бисиг, който седеше и си почиваше с неколцина други. Бъбреха си колко им липсва всъщност носенето на моста. Каладин беше насадил в тях уважение към моста, както войниците уважават копията си.
Яхния. Мостове. Говореха така топло за неща, които по-рано бяха белег на затворничеството им. Каладин хапна и спря, понеже съгледа нов човек, облегнат на един камък до огъня.
— Познавам ли те? — попита той и посочи якия плешив мъж. Кожата му беше като на алетите, обаче чертите му бяха други. Хердазиец?
— А, не му придиряй на Пунио — обади се Лопен. — Братовчед ми е.
— Имал си братовчед в мостовите отряди?
— Ами. Чул мама да разправя, че ни трябват още хора, та дошъл да помогне. Изписах му униформа и други работи.
Новодошлият Пунио се усмихна и вдигна лъжицата си за поздрав.
— Мост Четири — рече той с тежък хердазийски акцент.
— Войник ли си? — попита Каладин.
— Тъй вярно. В армията на Сиятелния господар Роион. Нямай грижа. Сега се заклех във вярност на Колин. Заради братовчеда.
Той обичливо се усмихна.
— Не можеш да напуснеш войската просто така, Пунио — подзе Каладин и се почеса по челото. — Нарича се дезертьорство.
— Не и за нас — обясни Лопен. — Ние сме хердазийци. И без това никой не може да ни различи един от друг.
— Така си е — додаде Пунио. — Веднъж годишно заминавам за родината. Когато се върна, никой не ме помни. — Той сви рамене. — А сега идвам тук.
Каладин въздъхна, обаче братовчедът явно можеше да се оправя с копието, а наистина му трябваха още хора.
— Добре. Само се прави, че си мостови още от началото, разбрано?
— Мост Четири! — разпалено отвърна Пунио.
Каладин мина край него и се настани на обичайното си място до огъня да отпочине и да размисли. Ала не можа, защото някой дойде и приклекна до него. Мъж с шарена кожа и униформата на Мост Четири.
— Шен?
— Сър.
Шен се взираше в него.
— Искаш ли нещо?
— Аз наистина ли съм от Мост Четири?
— Разбира се.
— А къде ми е копието?
Каладин го погледна в очите.
— Какво мислиш?
— Че не съм от Мост Четири — отвърна Шен, премисляйки всяка дума. — Че съм роб на Мост Четири.
Сякаш удари Каладин в корема. Надали беше чул десет думи от човека през цялото време, откакто се познаваха, а сега това?
Заболя го. Ето някой, който, за разлика от другите, не може да си тръгне просто така и да си намери място в света. Далинар беше освободил другите от Мост Четири, обаче един парш… Щеше да остане роб където и да иде, каквото и да прави.
Какво би могъл да му каже? Проклятие.
— Оценявам помощта ти, когато прибирахме имущество в пропастите. Знам, че понякога ти беше трудно да виждаш какво правим там долу.
Шен чакаше, клечеше и слушаше. Гледаше Каладин с непроницаемите си напълно черни очи.
— Не мога да почна да въоръжавам парши, Шен. Светлооките едва търпят нас самите. Ако дам копие на теб, представи си каква буря ще настане.
Шен кимна. По лицето му нямаше и намек за някакво чувство. Той стана и изправи рамене.
— Роб съм аз тогава.
И си тръгна.
Каладин блъсна глава в камъка и се вторачи в небето. Пустият му Шен. Животът му беше хубав като за парш. Със сигурност беше по-свободен от кого да е от неговия род.
А ти беше ли доволен от това?, обади се един глас в ума му. Щастлив ли беше като добре гледан роб? Или опита да избягаш, да си проправиш пътя към свободата с бой?
Каква неразбория. Предъвкваше тези мисли и ровичкаше в яхнията. Тъкмо хапна два залъка и Натам — един от отряда, който пазеше двореца — нахълта в лагера потен, трескав и зачервен от тичане.
— Кралят! — запъхтяно изрече той. — Убиец.
23
Убиец