Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сияйни слова
Сияйни слова - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сияйни слова

Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:

Най-сетне древните клетви бяха изречени и духчетата се завръщат. Хората търсят онова, което бе загубено. И се боя, че търсенето ще ги убие.
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 509
Перейти на страницу:

Подбра двамата останали и тръгна през хълма към сражението.

Шалан остана сама в нощта и въздъхна тихо. Не излезе Светлина — беше използвала всичко. Краката вече не я боляха, ала се чувстваше изтощена, изцедена като пробит винен мях. Отиде при фургона и се облегна, после се смъкна на земята. Отметна глава и загледа небето. Няколко духчета на умората се появиха около нея — завъртяха се във въздуха като малки прашни вихрушки.

Виолетовият диск на първата луна, Салас, висеше сред куп ярки бели звезди. Виковете и крясъците не спираха. Дали дезертьорите ще са достатъчни? Тя не знаеше колко са другите разбойници.

Шалан щеше да е безполезна там, само щеше да се пречка. Стисна очи, после се качи на седалката и извади скицника. Под звуците на сражението и смъртта, тя изписа глифите на молитва за надежда.

— Послушаха те — обади се Шарка до нея. — Ти ги промени.

— Не мога да повярвам, че се получи.

— Ах… Ти лъжеш добре.

— Не, не, това беше просто израз. Струва ми се невероятно, че те наистина ме послушаха. Те, закоравелите престъпници.

— Хората се състоят от лъжи и истини — тихо каза Шарка. — Те се променят.

— Какво означава това?

Трудно ѝ беше да пише само на светлината на Салас, но правеше всичко по силите си.

— По-рано ти говори за една Стихия — обясни Шарка. — Тъкането на Светлината, силата на светлината. Но ти имаш още нещо. Силата на Превръщането.

— На Превръщането ли? Та аз не съм Превърнала никого.

— Ммм. Ала ти ги промени. Промени ги. Ммм.

Шалан завърши молитвата, после я вдигна към небето. Забеляза, че предишният лист от скицника е откъснат. Кой ли го беше откъснал?

Шалан не можеше да изгори молитвата, но не мислеше, че това има значение за Всемогъщия. Притисна молитвата до сърцето си, затвори очи и зачака виковете да стихнат.

21

Въглени

Посредничеството, говореха, се дава за мира. За проповед и за утеха — отлична форма е това. Ала в разруха и лъжа Превърнаха я боговете.
Из „Песента на Изброяването“ на Слушачите, Тридесет и трета строфа

Шалан затвори очите на Блут, без да гледа зиналата в тялото му рана и кървавите вътрешности. Наоколо работниците спасяваха каквото могат от лагера. Чуваха се стонове, ала някои от тях секваха — Вата екзекутираше разбойниците един по един.

Шалан не му попречи. Вата изпълняваше задължението си с мрачна решимост и не я погледна, когато тя мина край него. Мисли си, че той и хората му можеха да са на мястото на тези разбойници, каза си Шалан, като огледа осветеното от пламъците лице на Вата. Какво отделя героя от разбойника? Една реч в нощта?

Вата беше загубил седмина от своите в сражението, без да се брои Блут. Убили бяха поне два пъти повече разбойници. Шалан уморено се надигна, ала съгледа нещо да се подава от дрехата на Блут. Наведе се и я разтвори.

Рисунката, която тя беше направила, беше натъпкана в джоба му. Скицата, която показваше нейната представа за предишния Блут, а не за сегашния. Войник в някоя армия, със спретната униформа. Поглед, отправен напред, а не непрестанно сведени очи. Герой.

Кога я беше измъкнал от скицника? Шалан извади рисунката и заглади гънките.

— Сбърках за тебе, Блут — прошепна тя. — Твоят образ беше отлично начало за новата ми сбирка. Сражавай се за Всемогъщия в своя покой, храбрецо.

Стана и огледа лагера. Няколко от керванските парши влачеха трупове за изгаряне. Намесата на Шалан беше избавила търговците, ала не беше минало без тежки загуби. Тя не преброи жертвите. Изглеждаха много. Десетки убити, в това число повечето от пазачите. Загинал беше и ириалският съгледвач, когото срещнаха по-рано вечерта.

Шалан беше изтощена, щеше ѝ се да пропълзи във фургона, да се свие и да заспи. Но тя се отправи да търси водачите на кервана.

Жената съгледвач, изнемощяла и окървавена, стоеше край някаква походна маса и разговаряше със стар брадат човек с плъстено кепе на главата. Старецът имаше сини очи. Четеше някакъв списък, даден му от жената, и току прокарваше пръсти през брадата си.

Двамата вдигнаха поглед, когато Шалан се приближи. Жената положи длан на дръжката на меча, а мъжът продължи да разчесва брадата си.

Край тях керванджиите преглеждаха изсипалите се от един преобърнат фургон топове плат.

— Ето я и нашата спасителка — рече старецът. — Сиятелна, самите ветрове не могат да опишат Вашето величие и чудото на навременната Ви поява.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 509
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)