Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Зад него, Ренарин и Адолин отидоха при баща си.
— Нещо ново? — тихо попита Ренарин.
— Не. Видението се повтори. Но случките не бяха в същия ред като последния път, а и някои бяха нови, значи има за научаване нещо, което не сме открили… — Като забеляза Каладин, Далинар млъкна и смени темата. — Е, докато чакаме тук, може да се осведомя за новостите. Адолин, кога можем да очакваме още дуели?
— Старая се — отговори Адолин с гримаса. — Мислех, че като бия Салинор, другите ще поискат да си премерят силите с мен, обаче те протакат.
— Проблематично — вметна Навани. — Не казваше ли, че всеки иска да се дуелира с теб?
— Искаха! Поне когато аз не можех да се дуелирам. Сега при всяко мое предложение хората почват да тътрят крака и да гледат на другата страна.
— Пробва ли с някой от лагера на Садеас? — нетърпеливо се обади кралят.
— Не. Обаче там има само един пълен Броненосец освен него. Амарам.
Каладин потрепери.
— Е, с него няма да се дуелираш — развесели се Далинар. Седна на дивана, а Сиятелната Навани се настани до него и обичливо положи длан на коляното му. — Трябва да е на наша страна. Разговарях с Върховния господар Амарам…
— Мислиш, че можеш да го накараш да се отдели? — попита кралят.
— Възможно ли е това? — изненада се Каладин.
Светлооките се обърнаха към него. Навани примигна, като че едва сега го забелязваше.
— Да, възможно е — обясни Далинар. — Повечето от земите на Амарам ще останат за Садеас, обаче той може да присъедини личните си владения към моето княжество, както и Броните си. Обикновено става размяна на земя с някое княжество, съседно на онова, към което върховният господар иска да се присъедини.
— Такова нещо не се е случвало от десетилетия — тръсна глава Адолин.
— Работя по въпроса — каза Далинар. — Но Амарам… иска да обедини мен и Садеас. Мисли, че отново можем да се съюзим.
Адолин изсумтя.
— Тази възможност изчезна в деня, когато Садеас ни предаде.
— А може би и много преди този ден — допълни Далинар, — ако и аз да не съм го забелязал. Някой друг, когото да предизвикаш, Адолин?
— Ще опитам с Таланор, а после Калишор.
— И двамата не са пълни Броненосци — свъси се Навани. — Имат или Броня, или Меч.
— Пълните Броненосци до един ми отказаха — вдигна рамене Адолин. — Тези двамата нямат търпение да се бият, алчни са за слава. Един от тях може да се съгласи, за разлика от останалите.
Каладин скръсти ръце и се облегна на стената.
— И ако ги победите, няма ли да подплашите другите?
— Когато ги победя — отвърна Адолин и се начумери на отпуснатата поза на Каладин, — татко ще примами останалите да се дуелират.
— Но това трябва да спре все някога, нали? — продължи Каладин. — В крайна сметка другите Върховни принцове ще разберат какво става. Няма да се оставят да бъдат въвличани в нови дуели. Може би това вече се случва. Може би затова не приемат.
— Някой ще приеме — каза Адолин и се изправи. — И когато почна да печеля, останалите ще започнат да ме приемат като истинско предизвикателство. Ще поискат да изпитат способностите си.
Това се струваше оптимистично на Каладин.
— Капитан Каладин е прав — рече Далинар.
Адолин се обърна към баща си.
— Няма нужда да се биеш с всеки Броненосец в лагера — меко продължи Далинар. — Трябва да съсредоточим атаката си, да подбираме само дуели, които ни водят към крайната цел.
— И тя е? — попита Адолин.
— Да подкопаем позицията на Садеас — рече Далинар почти със съжаление. — Да го убием в дуел, ако се налага. Всеки в лагерите знае кои са страните в тази борба за власт. Няма да сполучим, ако наказваме всички еднакво. Трябва да покажем на онези по средата, онези, които сега решават кого да последват, предимството на доверието. На съвместните нападения на платата. На помощта от чужди Броненосци. Показваме им какво е да си част от истинско кралство.
Останалите се умълчаха. Кралят поклати глава и се обърна. Той не вярваше, или поне не вярваше напълно, в онова, което Далинар искаше да постигне.
Каладин установи, че се дразни. А защо? Далинар се беше съгласил с него. Поядосва се малко и осъзна, че навярно е задето някой спомена Амарам.
Дори споменаването на името му изваждаше Каладин от равновесие. Той все мислеше, че нещо ще се случи, нещо ще се промени сега, когато в лагера е този убиец. Ала всичко просто си продължаваше. Влудяващо. Каладин искаше да избяга.