Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Какво правиш тук? — каза Лукас най-сетне: хлътналите му очи бяха широко отворени и жадуваха да я видят. Хелън пренебрегна този глупав въпрос и каза първото, което й дойде наум:
— Защо не ми каза? — попита тя разгневена, наранена и несигурна какво иска да чуе от него. — Още от началото. Защо не опита поне да ми обясниш защо не можем да бъдем заедно?
— Ако толкова си искала да узнаеш, защо просто не ми вдигна телефона поне веднъж от хилядата пъти, когато ти звънях през изминалата седмица? — запита той на свой ред, точно толкова разгневен и наранен, колкото беше и тя.
— Престани! Спри да ми задаваш въпроси, когато ти си този, който знае всички отговори! — изрева му тя, най-накрая почувствала сълзите да задавят и парят гърлото й.
Бентът всеки момент щеше да се скъса и тя знаеше, че онова, което щеше да се излее, беше грозният, придружен с хълцане плач, от който лицето й щеше да почервенее. Трябваше да се махне възможно най-далече от Лукас. Призова един от яростните ветрове на бурята да грабне тялото й и да я отнесе, където пожелае, но Лукас почувства безразсъдството й. Сниши се във въздуха и я улови, преди да бъде разкъсана от бурята, която тя така драстично подценяваше. Щом отново я взе благополучно в прегръдките си, той се пречупи и я целуна.
Хелън беше толкова зашеметена, че спря да плаче, преди да е успяла да започне, и едва не падна от небето. Все още по-добрият летец Лукас я улови и я подкрепи, докато се премятаха, блъскани от вятъра, като се прегръщаха и целуваха, докато той насочи и двама им благополучно отново надолу към тесния перваз. Когато краката им докоснаха земята, светлината във вътрешността на фара се включи и очерта сенките на прегърнатите им фигури върху бурните вълни на океана.
— Не мога да те изгубя — каза Лукас, като отдръпна уста от нейната. — Ето защо не ти казах цялата истина. Мислех, че ако узнаеш колко е ужасна, ще ме отпратиш. Не искам да се отказваш от надеждата. Не мога да се справя, ако се откажеш от нас.
— Не искам да се отказвам — изплака Хелън. — Но никога не може да има такова нещо като „нас“, Лукас. Трябваше да ми кажеш това.
— Не казвай „никога“ — каза той. Леко допря лице до шията й: вече не я целуваше, но не можеше да я пусне напълно. — Нищо не е вечно, а абсолютни понятия не съществуват. Ще намерим начин.
— Лукас — каза Хелън, като се намръщи и отблъсна гърдите му, докато той я пусна. Тя седна върху тясната пътека и го притегли долу до себе си, за да могат да говорят. — Ще намразим себе си. А в крайна сметка ще се намразим и помежду си.
— Знам това! — каза той, гласът му се повиши отчаяно. — Не казвам да избягаме и да правим каквото поискаме!
— Тогава какво? — попита Хелън меко, за да го успокои. — Какво се предполага да направим?
— Още не знам — призна той. Облегна се назад на стъклената стена на фара и притегли Хелън към гърдите си. — Но няма да преживея още една седмица като последната.
— Нито пък аз — каза тя. Облегна се на него, отпускайки се напълно за първи път от дни. — Не ме е грижа колко е трудно да сме заедно, нищо не е по-лошо от това да сме разделени.
— Помниш ли какво ми каза? Реши какво не можеш да направиш, а после направи обратното? — попита той с развеселена усмивка, като притисна устни към челото й. — Поне вече знаем, че не можем да бъдем разделени.
— Все едно бях мъртва — каза тя със страх, сякаш дори само споменаването на вцепенението, което беше изпитвала, щеше да му позволи да се промъкне отново в тялото й.
— Аз също — каза той със странен, сподавен глас.
— Ами майка ти? Тя няма да ни позволи да бъдем заедно.
— Ще трябва да говорим с нея. Ще трябва да говорим с цялото ми семейство.
— А ако все още искат да ни разделят?
— Тогава ще избягаме — каза Лукас с нисък и равен глас.
Известно време никой от тях не каза нищо. Просто гледаха как насочващата светлина на фара проблясва през разлепените вълни на бурния океан. Хелън чуваше как сърцето на Лукас блъска силно в гърдите, но той само я притисна още по-силно, сякаш вече се подготвяше за битката, която щеше да е принуден да води, за да я задържи близо до себе си.
— Ще ни преследват — прошепна тя. — Ще помислят, че сме започнали войната.
— Знам — каза Лукас. — Но ние няма да го направим. Ще спазим Примирието, дори и те да не вярват, че можем.
— Не е нужно да допускаме същите грешки като тях — каза Хелън предизвикателно. — Толкова ме ядосва това, че всички предполагат как, макар да знаем какво ще се случи, пак сме готови да извършим същата глупост.