Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Лукас се засмя, но смехът беше безрадостен.
— Почти същото е, сякаш не е нужно да живеем живота си или да изпитваме чувствата си, защото някой вече ни е казал какъв ще бъде краят — каза той горчиво. Хелън почувства как той се напряга от възмущение, докато една нова и сериозна мисъл го накара да застине неподвижно: — Наистина ли си готова да направиш това? Нали знаеш, че това означава, че ще трябва да изоставиш баща си?
— Знам — каза тя, като напълно си даваше сметка, че ще нарани баща си много по-тежко, отколкото някога майка й го е наранила, но също така знаеше, че би го направила за Лукас — и за двамата.
— Ще те разбера, ако не можеш да направиш това… — поде той, но Хелън го прекъсна рязко.
— Ако не ни позволят да сме заедно, нямаме избор. Трябва да избягаме.
— Няма да е завинаги — каза той, опитвайки да утеши както нея, така и себе си. — Само докато успеем да измислим как да заобиколим това. А ние ще го измислим. Трябва да има начин.
— Сетих се за нещо — каза Хелън: цялото й тяло застина неподвижно. Почувства как Лукас се напряга.
— Мисля, че знам накъде биеш с това, и не мисля, че искам да те чуя да го изричаш — каза той несигурно.
— А ако не съм девица? — каза Хелън бързо, просто за да приключи с това.
— Няма да те деля, Хелън — отвърна той незабавно. — Освен това, няма да свърши работа.
— Говоря сериозно, трябва да го обмислим — настоя тя, като се бореше в ръцете му, докато той разхлаби хватката си достатъчно, че тя да се облегне назад и да го погледне. — Кажи ми истината. Щеше ли да спреш да ме желаеш, ако съм била първо с някой друг?
— Разбира се, че не — каза той, като й се усмихна нежно. — Аз не просто те искам, Хелън. Аз те обичам. Има голяма разлика.
— Добре, виж. Омразно ми е дори да си го помисля, но ще го направя — каза Хелън умолително, когато Лукас започна да клати енергично глава. — Аз също те обичам и ще направя всичко, каквото е нужно, ако то ще ни позволи да бъдем заедно. Какво? Защо клатиш глава? Не си единственият, който взема това решение, нали?
— Подобни номера няма да свършат работа, освен ако не искаш просто физическа близост. Това ли е всичко, което искаш от мен? Секс? — подметна той закачливо.
— Разбира се, че не, знаеш това! — каза раздразнено Хелън, като го изблъска от себе си. — Току-що ти казах, че те обичам!
— Затова няма да се получи — каза той. Взе ръцете й и я притегни по-близо до себе си. — Ако ти и аз бъдем заедно както искаме, или поне по начина, по който аз искам… — поде той неуверено.
— А ти какво точно искаш? — прекъсна го настойчиво Хелън.
— Искам всичко. Всичко, за което говорихме. Искам да ходим на училище, да научим дузина езици, да обикаляме целия свят. Най-вече искам да бъдем заедно.
— Аз също! — възкликна Хелън развълнувано, сякаш беше намерила изход. — И можем да направим всичко това, без изобщо да се женим!
— Щяхме да споделяме всичко — каза той, като клатеше глава, сякаш Хелън не го разбираше. — И заради това щяха да ни смятат за двойка, женени пред боговете, независимо кой е отнел девствеността ти. Искам цял живот да бъда с теб, и понеже искам това, ти щеше да бъдеш моя съпруга. Не мога дори да се преструвам, че бих се задоволил с по-малко.
— Искаш да кажеш, че това, което ще ни определи пред боговете, е обвързаността ни един с друг, а не някаква бяла рокля или пръстен? — попита Хелън, вече знаейки отговора.
— Точно — каза той. После внезапно се засмя на някаква мисъл.
— А и ще бъде трудничко да сме заедно, ако съм в затвора.
— За какво говориш? — попита Хелън, внезапно разтревожена. — Защо да отидеш в затвора?
— За убийството на онзи тип, който ти отнеме девствеността — отвърна той. — На теб бих простил. Онзи обаче ще е мъртъв.
Хелън се ухили на Лукас, сякаш не му повярва, но благоразумно реши да не оспорва искреността му.
— Тогава какъв е планът? — Тя въздъхна, облягайки се на него.
— Не можем да бъдем заедно и определено не можем да бъдем разделени.
— Ще бъдем заедно и ще играем по правилата, докато успеем да ги пренапишем. Ще намерим начин да направим така, че да се получи. Обещавам.
— Това не е ли хюбрис? — попита тя, като вдигна очи към неговите. — Да мислим, че можем да победим Богините на съдбата?