Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— А ти си… — Джонатан затърси дума, с която да опише Адаир след невероятните истории, разказани от мен. И наистина как да го нарече? Чудовище? Изрод? Демон? — Лани ми разказа за теб.
Адаир вдигна вежди.
— Нима? Надявам се, че не се е изложила и не ти е напълнила главата с глупавите си измислици. Някой ден ще споделиш какво ти е разказала — и щракна с пръсти към Дона. Заведи гости ни в стаята му. Сигурно е уморен.
— Аз мога да го заведа — започнах аз, но Адаир ме прекъсна:
— Не, Ланор, остани при мен. Искам да поговорим.
Чак тогава осъзнах, че съм загазила: той кипеше от гняв, който досега беше крил заради госта. Гледахме след Дона, който поведе вървящия като насън Джонатан по извитото стълбище, докато и двамата се скриха. Тогава Адаир се обърна към мен и ме удари силно през лицето. Паднах на земята, хванах се за бузата и го изгледах страховито.
— Това пък за какво беше?
— Ти си го променила, нали? Открадна ми еликсира и направи този мъж свой. Да не мислеше, че няма да разбера какво си сторила?
Адаир се надвеси над мен. Беше смръщен и раменете му се тресяха.
— Нямах избор! Той беше прострелян… умираше…
— За глупак ли ме мислиш? Открадна ми еликсира, защото от самото начало си възнамерявала да го обвържеш със себе си.
Адаир се пресегна надолу, сграбчи ме за ръката и ме изправи на крака, а след това ме блъсна в стената. С ужас си спомних случката в подземието, когато бях вързана в онзи дяволски хамут, напълно безпомощна пред жестокостта му и задавена от паника. Тогава той отново ме удари с опакото на ръката си и ме просна за втори път на пода. Пипнах бузата си и открих, че е разкървавена. Беше ми разцепил кожата, цялото лице ме болеше дори когато ръбовете на раната започнаха да се събират.
— Ако съм искала да го открадна от теб, щях ли да се върна?
Бях все още на пода и пълзях назад, за да не може Адаир да ме стигне.
— Избягах и го взех със себе си. Стана точно както ти казвам… Взех мускала, да, но за всеки случай. Имах предчувствие, че нещо ще се случи. Но се върнах при теб. Вярна съм ти — казах аз, макар да ми се искаше да го убия. Бях бясна, че ме удари и че съм толкова безпомощна и не мога да направя нищо.
Адаир ме изгледа. Ясно беше, че се съмнява в декларацията ми за вярност, но не ме удари пак. Обърна се и тръгна, а предупреждението му отекна в залата:
— Ще видим колко си ми вярна. Не мисли, че това е краят, Ланор. Ще унищожа връзката между теб и този мъж, ще я смажа напълно. Кражбата и интригите ти няма да доведат до никакъв резултат. Ти си моя и ако мислиш, че не мога да разваля това, което си направила, много грешиш. Джонатан също ще бъде мой.
Останах на пода, притиснала длан към бузата си, като се опитвах да не изпадам в паника от думите му. Не можех да му позволя да ми отнеме Джонатан. Не можех да го оставя да прекъсне връзката ми с единствения човек, когото обичах. Джонатан беше всичко, което имах, и всичко, което исках. Ако го загубех, животът ми щеше да остане без смисъл, а за съжаление, щеше да трае вечно.
39.
Квебек Сити, днешно време
Беше почти полунощ, когато пристигнаха в Квебек Сити. Лани упъти Люк към най-добрия хотел в старата част на града — висока, приличаща на крепост сграда с покривна тераса и развяващи се от студения вятър флагове. Доволен, че кара нов джип, а не стария си пикап, Люк подаде на пиколото ключовете и тръгна с Лани през празното фоайе.
Хотелската стая беше може би най-луксозното място, в което някога беше спал; направо засрами онази, в която бе прекарал медения си месец. Леглото беше покрито с кадифе, имаше пухен дюшек, множество възглавници, маркови италиански чаршафи. Той се настани в този разкош и насочи дистанционното към плазмения телевизор. Местните новини щяха да почнат след няколко минути и той нямаше търпение да разбере дали в тях нямаше да споменат за заподозряна в убийство, избягала от болница в Мейн. Люк се надяваше, че Сейнт Андрю е прекалено далеч и новината е достатъчно незначителна, за да стигне чак до Квебек.
Погледът му се плъзна към лаптопа на Лани в долната част на леглото. Можеше да види дали няма нещо в интернет, но внезапно го обзе ирационален страх, че ако потърси информация за тях в Мрежата, по някакъв начин ще се издаде и властите ще успеят да ги открият по комбинацията от IP адреса и подозрителните ключови думи. Сърцето му започна да бие силно, макар да знаеше, че това е невъзможно. Направо полудяваше от параноя, макар да се съмняваше, че има основания за нея.