Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
И в този случай, сякаш ние сме го измислили, в подкрепа на Диана се намеси една мистичка, кармелитка от Лизийо, почти светица въпреки младата си възраст. Тази сестра Тереза на Младенеца Иисус и на Светия Лик, след като получила екземпляр от мемоарите на покръстената Диана, толкова се трогнала от нея, че я включила като действащо лице в своя театрална оперета, написана за сестрите й монахини, „Тържество на смирението“, в която действащо лице е дори Жана д’Арк. И изпрати на Диана снимка, преоблечена като Жана д’Арк.
Мемоарите на Диана се превеждаха на много езици; кардиналът викарий Пароки я поздрави за нейното покръстване, което определи като „великолепно тържество на Благодатта“, монсиньор Винченцо Сарди, апостолически секретар, писа, че Провидението позволило на Диана да бъде част от тази гнусна секта, за да може след това по-лесно да я срази, а Civilta Catolica твърдеше, че мис Диана Вон, „издигната от бездната на мрака до божествената светлина, сега използува преживяното в служба на църквата с публикации, които нямат равни на себе си като точност и полезност“.
Все по-често се виждах с Булан в Отьой. Какви бяха отношенията му с Диана? Няколко пъти, когато се отбивах внезапно в Отьой, ги заварвах прегърнати, като Диана гледаше към тавана сякаш изпаднала в екстаз. Може пък да беше влязла във вторичното си състояние, току-що да се беше изповядала и да се наслаждаваше на пречистването си. По-съмнителни ми изглеждаха отношенията й с Таксил. Все така влизайки ненадейно я заварих отпусната на дивана в обятията на Таксил, лицето му беше като на погълнал цианкалий. Много добре, казах си, все някой трябва да задоволява плътските щения на „лошата“ Диана, а не исках това да съм аз. Да имаш плътски отношения с жена си е доста особено, а с луда да не говорим.
Когато съм с „добрата“ Диана, тя слага целомъдрено главата си на рамото ми и през сълзи ме моли да й простя. Топлината на главата й върху бузата ми, и дъхът й, от който лъха на покаяние, ме карат да потръпвам — затова веднага се отдръпвам и карам Диана да коленичи пред нечий свят образ да се моли за опрощаване на греховете си.
В паладианските кръгове (имаше ли ги наистина? Много анонимни писма сякаш го доказваха, може би и защото едно нещо започва да съществува, ако заговориш за него) се изричаха смътни заплахи срещу предателката Диана. А междувременно се случи нещо, което ми убягва. Иска ми се да кажа: смъртта на абат Булан. Но пък си го спомням смътно до Диана и през следващите години.
Поисках да изстискам прекалено много от паметта си. Трябва да си почина.
23.
Дванайсет добре прекарани години
Из дневниците от 15 и 16 април 1897
На това място страниците от дневника на Дала Пикола се кръстосват, бих казал, яростно с дневника на Симонини, като понякога и двамата пишат за едни и същи неща, макар и от противоположни гледни точки, но и самите страници от дневника на Симонини стават разхвърляни, като че ли му е трудно да си спомни едновременно различни събития, хора и обстановки, с които е бил в досег през онези години. Отрязъкът от време, който възстановява Симонини (често обърквайки хронологията, като слага като първо нещо, което, както изглежда по всичко, се е случило след това), би трябвало да покрива мнимото покръстване на Таксил през 96-а или 97-а. Поне дузина години са представени в поредица от бързи бележки, някои почти стенографски, сякаш той се бои да не изчезнат спомените, които изникват в съзнанието му, като тези бележки се редуват с по-пространни преразкази на разговори, размишления, драматични събития.
Поради което Разказвачът, като се оказва лишен от тази уравновесена vis narrandi153, която не достига и на автора на дневника, ще се ограничи с разделянето на спомените в малки главички, сякаш нещата са станали едно след друго, докато всъщност по всяка вероятност те са се случвали всички едновременно — например Симонини излиза от разговор с Рачковски, за да се срещне същия следобед с Гавиали. Но каквото, такова, както се казва.
Симонини си спомня как, след като тласнал Таксил по пътя към вярата (и защо ли впоследствие Дала Пикола му е отнел това?), решил ако не точно да се присъедини към масонството, то да започне да посещава повече или по-малко републикански среди, където, представял си той, щял да намери колкото си искаш републиканци. Благодарение на посредничеството на онези, с които се бил запознал в книжарницата на улица „Дьо Бон“, и особено на Туснел, бил приет в салона на Жюлиет Дюмесин, сега вече госпожа Адам, съпруга на депутат от републиканската левица, основател на „Креди Фонсие“ и впоследствие пожизнен сенатор. Така че този дом красели парите, висшата политика и култура: намирал се най-напред на булевард „Поасониер“ и сетне на булевард „Малезерб“, а самата домакиня била доста известна писателка (била публикувала дори биография на Гарибалди) и там ходели държавници като Гамбета, Тиер и Клемансо, писатели като Прюдом, Флобер, Мопасан, Тургенев. Симонини срещнал също и малко преди смъртта му самия Виктор Юго, вдървен от възрастта, от униформата си на сенатор и от последиците на мозъчен инсулт.
153
Тук: сила на изказа — Б.пр.