Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Но макар че Диоген бе най-смешното куче, което човек би могъл да срещне в един летен ден — изпадащо в нелепи положения, грозновато, тромаво, твърдоглаво, постоянно тласкано от погрешната представа, че наблизо има неприятел, по който е похвално да се лае, — и макар че той съвсем не бе благ по нрав и с положителност не бе умен, а очите му се скриваха от козината, носът му бе комичен, опашката му постоянно играеше и гласът му бе хриплив, поради онова споменаване за него на прощаване и молбата да се грижат за него той бе по-скъп за Флорънс и от най-расовия и красив представител на породата му. Наистина толкова скъп бе същият този грозен Диоген на Флорънс и тя така му се зарадва, че от благодарност пое обсипаната със скъпоценности ръка на мистър Тутс и я целуна. А когато освободеният Диоген се спусна нагоре по стълбите, втурна се в стаята (съвсем не беше лесно по начало да се изкара от кабриолета), завря се под всички мебели подред, омота дългата желязна верига, висяща на шията му, около краката на столовете и масите, а после почна да я тегли, докато очите му се показаха необичайно изпод надвисналата козина, в резултат на това, че едва не изхвръкнаха от орбитите си, и когато изръмжа на мистър Тутс, който демонстрираше своята близост, и стремително се нахвърли върху Таулинсън, вътрешно убеден, че той е неприятелят, по който цял живот бе лаял иззад ъгъла, без да се е срещал с него досега, Флорънс бе толкова доволна от него, сякаш той бе образец на послушанието.
Мистър Тутс така се преизпълни от радост поради успеха на своя подарък и бе толкова очарован да види как Флорънс се навежда над Диоген и поглажда рунтавия му гръб с малката си изящна ръка — Диоген любезно й разреши да го докосва от първия миг на познанството им, — че той бе затруднен да се сбогува и несъмнено вземането на решение да стори това би му отнело много време, ако не бе подпомогнат от самия Диоген, на когото внезапно му хрумна да се разлае по мистър Тутс и да заскача отгоре му с раззината уста. Тъй като не виждаше ясно до какво ще доведат тези подскоци и съзнаваше, че те излагат панталоните, произведение на изкуството на „Бърджес и Сие“, на опасност, мистър Тутс с кикот се измъкна през вратата и след като надникна два-три пъти, без да има определена причина, и всеки път бе посрещан с нова атака от страна на Диоген, той най-после се махна от вратата и си отиде.
— Хайде, Дио! Скъпи Дио! Сдружи се с новата си господарка. Нека да се обичаме, Дио! — говореше Флорънс и милваше рошавата му глава. И Дио, необузданият и разярен Дио — сякаш капналите сълзи проникнаха през дебелата му козина и размекнаха кучешкото му сърце, — допря муцуна до лицето й и се закле във вярност.
Самият Диоген не е говорил така ясно на Александър Велики, както кучето Диоген говореше на Флорънс. Той радостно прие предложението на малката си господарка и се посвети на службата си при нея. Незабавно в ъгъла му бе предоставено угощение и след като се наяде и напи до насита, той отиде до прозореца, където седеше наблюдаващата всичко Флорънс, вдигна се на задните си крака, непохватно постави предните си лапи на раменете й, близна лицето и ръцете й, положи голямата си глава на гръдта й, като си въртеше опашката, докато се умори. Най-накрая Диоген се сви на кълбо в нозете й и заспа.
Макар че мис Нипър бе неспокойна по отношение на кучетата и считаше за нужно да влиза в стаята със старателно повдигната пола — сякаш пресичаше поток, стъпвайки по камъните, — а също така и да надава леки писъци и да се качва на столовете при протяганията на Диоген, тя посвоему бе трогната от вниманието на мистър Тутс и при вида на Флорънс, така зарадвана от привързаността и присъствието на този неизискан приятел на малкия Пол, не можеше да не си направи някои умозаключения, от които очите й се навлажниха. Мистър Домби, като един от обектите на размишленията й, навярно по силата на асоциациите бе свързан с кучето. Във всеки случай, след като цялата вечер наблюдава Диоген и господарката си и след като с голяма охота се потруди да приготви легло за Диоген в преддверието на стаята на господарката му, тя набързо съобщи на Флорънс, преди да се сбогува с нея преди лягане:
— Баща ви заминава, мис Флой, утре сутринта.
— Утре сутринта ли, Сузан?
— Да, мис, такива са разпорежданията. Рано сутринта.
— Знаеш ли — попита Флорънс, като гледаше встрани от нея — къде заминава татко, Сузан?
— Не съвсем, мис. Той първо ще се срещне с този безценен майор, но трябва да си призная, че ако се наложи самата аз да се запознавам с някакъв майор (да ме пази господ), той няма да бъде син.