Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Мистър Тутс — едва ли можеше да се намери по-добър човек от него на света, макар че се срещаше тук-там някой друг с по-бистър ум — старателно бе съчинил тази дълга излиятелна реч с цел да облекчи сърцето на Флорънс, а също и своето. Но като разбра, че загуби имуществото си, така да се каже, по неблагоразумен начин и го пропиля цялото, още преди да е седнал, преди Флорънс да е изговорила ни една дума и дори самият той да е престъпил фактически прага, мистър Тутс реши, че е уместно да започне отново.
— Здравейте, мис Домби — каза мистър Тутс. — Аз съм добре, благодаря ви. А вие как сте?
Флорънс му подаде ръка и отговори, че била много добре.
— Аз наистина съм много добре — рече мистър Тутс и седна. — Много съм добре наистина. Не си спомням — отбеляза мистър Тутс, след като поразмисли малко — някога да съм бил по-добре от сега, благодаря.
— Много мило от ваша страна, че дойдохте — обади се Флорънс и се залови за ръкоделието си. — Радвам се да ви видя.
Мистър Тутс й отговори с кикот. Но след като реши, че това поведение може би е твърде невъздържано, той го смени с въздишка. Но след като реши, че това пък може да е твърде тъжно, той отново го смени с кикот. Но понеже не бе удовлетворен нито от единия, нито от другия си отговор, той засумтя.
— Вие бяхте много мил към скъпия ми брат — рече Флорънс, на свой ред поддавайки се на естественото си желание да му достави удоволствие с думите си. — Той често ми разправяше за вас.
— О, това няма никакво значение — бързо отвърна мистър Тутс. — Топло е, нали?
— Времето е чудесно — отговори Флорънс.
— То ми допада — обясни мистър Тутс. — Мисля, че никога не съм бил по-добре от сега. Много съм ви благодарен.
След като съобщи този любопитен и неочакван факт, мистър Тутс пропадна в дълбоката бездна на мълчанието.
— Мисля, че сте напуснали заведението на доктор Блимбър — каза Флорънс, опитвайки се да му помогне да се измъкне.
— Надявам се — отвърна мистър Тутс и отново се сгромоляса надолу.
Очевидно удавен, той полежа на дъното в продължение на десет минути. След като изтече това време, той внезапно изплува и заяви:
— Е! Довиждане, мис Домби.
— Тръгвате ли? — запита Флорънс и стана.
— Впрочем не зная. Не, засега не — заяви мистър Тутс и най-неочаквано отново седна. — Работата е там… казвам аз, мис Домби…
— Не се стеснявайте да говорите пред мен — насърчи го Флорънс с кротка усмивка. — Аз много ще се радвам, ако вие разказвате за брат ми.
— Нима наистина е така? — удиви се Тутс и върху цялото му лице, обикновено така неизразително, бе изписано съчувствие. — Бедничкият Домби! С положителност никога не съм и предполагал, че „Бърджес и Сие“ — едно модно шивашко ателие (но много скъпо), за което често разговаряхме — ще ушие този костюм за такъв случай. — Мистър Тутс бе облечен в траур. — Бедничкият Домби! Чуйте ме! Мис Домби! — бръщолевеше Тутс.
— Да — обади се Флорънс.
— Има един приятел, към когото накрая той много се привърза. Мислех си, че навярно вие ще пожелаете да го задържите като спомен. Нали не сте забравили как той не забравяше за Диоген?
— О, вярно, вярно! — извика Флорънс.
— Бедничкият Домби! И аз не съм забравил — добави Тутс.
Когато видя, че Флорънс се разплака, на Тутс му беше много трудно да преодолее този момент и за малко не се сгромоляса отново в бездната. Спаси го кикотът и го задържа на самия ръб.
— Чуйте ме — продължи той, — мис Домби! Щях да го открадна за десет шилинга, ако те не го даваха, и щях да го сторя, но те бяха доволни да се отърват от него, струва ми се. Ако го искате, той чака долу на вратата. Специално за вас го докарах. Той не е куче за дама, нали разбирате — обясни Тутс, — но за вас навярно това няма значение, нали?
Действително в този момент Диоген — както се увериха те, когато погледнаха към улицата — надзърташе през прозореца на един наемен кабриолет, където го бяха примамили под предлог, че в сламата имало плъхове, за да го докарат до предназначеното място. В интерес на истината той нямаше нищо общо с кученцата за дами. И в неудържимото му желание да се измъкне на свобода неговият вид бе крайно непривлекателен — той джавкаше отривисто с изкривена на една страна муцуна и от енергичното движение при всяко излайване загуби равновесие, катурна се в сламата, а после отново скочи задъхано, с изплезен език, сякаш бе докаран спешно в някой диспансер, за да бъде прегледан.