Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Проверих нещата си за последен път, напъхах дрехите и тоалетните принадлежности в куфара и се заех с чантата за ръчен багаж, която също ми бяха осигурили. Вътре прибрах документите за пътуването, паспорта, лаптопа и прочетена донякъде книга, която ми бяха дали за самолета. Погледнах обложката и се усмихнах.
Предполагам, някой беше мислил сериозно какво би взел за четене един специален агент на ФБР по време на дълъг полет и беше решил, че един сериозен труд, посветен на криминалното разследване, ще е идеален. Моята книга. Трябва да кажа, че ми стана приятно - не от суета, а защото така нямаше да се налага да разлиствам някой роман, за да мога да отговоря, ако някой граничен полицай ме попита какъв е той.
Върху книгата оставих пистолета „Берета", 9 мм, в кобур - стандартното оръжие във ФБР - и кутията патрони, която ми бяха осигурили. Трябваше да го покажа най-напред на гранична- та охрана, заедно с документа, който ми даваше право да го нося „при всички и всякакви обстоятелства“.
Затворих тихо вратата и излязох от къщата, облечен с чужди дрехи, в безцветния час между нощта и деня. Минах покрай кабината на охраната, но човекът вътре само вдигна поглед за миг, после пак погледна настрани. Таксито ме чакаше от другата страна на електронната порта. Хвърлих куфара и чантата на задната седалка и се качих.
Шепота беше уговорил колата да ме закара до срещата ми, но вече бях решил да променя ситуацията. Казах на шофьора да кара към Юниън Стейшън и да ме остави пред офисите за наемане на коли. Исках да изпробвам паспорта, шофьорската книжка и всичко друго от портфейла на Броуди Уилсън. Беше по-добре да разбера дали някой не си е свършил работата както трябва още във Вашингтон, а не пред охраната на истанбулското летище.
Всичко мина гладко и няколко минути след това въведох адреса на срещата ми в навигацията на колата и се включих в сутрешния трафик.
След четирийсет минути влязох през портала на една конеферма във Вирджиния, минах по дългата алея и спрях пред красива фермерска къща. Почти веднага излезе мъж, за да ме посрещне. Беше прехвърлил осемдесетте и изглеждаше много сам сред много акри земя - жена му беше починала преди десет години, отдавна нямаше и коне - и се радваше на възможността да поговори с мен за труда на живота си.
Лауреат на Нобелова награда, някога водещ вирусолог в света, част от екипа, някога планирал ликвидирането на едрата шарка. Бяха му казали, че съм изследовател от ФБР, който анализира възможните заплахи с биологични оръжия. Истината беше, че Шепота искаше да получа възможно повече знания, с надеждата, че някоя подробност, някакво късче информация може да се окаже съществено на по-късен етап. Това е добре известна следователска техника - нарича се хващане за сламка.
Старецът извади от библиотеката си купища научни списания и избелели тетрадки, пълни с бележки от изследванията му. Докато преглеждах материалите, които ми даде, го попитах дали някой някога се е доближил до откриването на лекарство за едрата шарка.
Той се засмя - със сухия хриптящ смях на човек, на когото не му остава много живот.
- След като вирусът беше победен, науката загуби интерес - сега всички пари се наливат в борбата срещу СПИН. Там е славата днес. Не се раздават награди, защото няма належаща нужда, и няма лекарство, защото няма изследвания.
- Значи половин дузина доброволно заразили се самоубийци ще са достатъчни, за да предизвикат катастрофа - казах аз.
Той ме изгледа все едно съм луд.
- Какво има? - попитах.
- Човешки вектори? - каза той. - Това ли си мислиш? Добре, кажи ми, как тези доброволно заразили се самоубийци ще дойдат тук? На каруци с каменни колела?
- Не разбирам - казах.
- Преди четири хиляди години хетите изпратили хора, заразени с чума, в градовете на враговете си. Доколкото знам, това е последният път, когато човешки вектори са използвани за биологична война.
Този човек беше нобелов лауреат, но думите му не ми звучаха коректно.
- Не. Всички изследвания на правителството стъпват на тезата, че в страната ще бъдат изпратени заразени хора.
Подобната му на череп глава започна гневно да се клати.
- Така е, защото правителството не знае нищо! Дори британските войници - които не са били точно гениални учени - са стигнали до идеята да използват заразени вещи, за да унищожат местното население на Америка.