Разкритието на древния ръкопис

Можех единствено да се опитам да не отида там, да го намушкам с копието си и да обявя В’лане за предател.

После ми хрумна по-добра идея.

Разбутах тълпата, качих се до него и казах:

– Хей, помниш ли ме?

Той ме пренебрегна. Предположих, че чува нормално редовно, ако идва тук често. Стоях до него и гледах над морето от глави.

– Аз съм жената, която беше с Даррок в нощта, когато се срещнахме на улицата. Искам да призовеш В’лане.

Главата на златния бог се извъртя. Върху безсмъртните му черти беше отпечатано презрение.

– Да призова В’лане. Тези две думи не вървят заедно в никой език, човеко.

– Носех името му върху езика си, докато Баронс не го изсмука. Нужен ми е. Сега – златният бог можеше да ме смути някога, но в момента имах копие в кобура и черна тайна в сърцето си и нищо вече не ме смущаваше. Исках В’лане тук и сега. Той трябваше да отговори на няколко въпроса.

– В’лане не ти е дал името си.

– Напротив, давал ми го е многократно. И гневът му към теб няма да познава граници, ако научи, че съм поискала да го доведеш при мен, а ти си отказал.

Той ме изгледа с каменно мълчание.

Свих рамене.

– Добре. Както желаеш. Само си спомни какво направи на Дрий’лия! – обърнах се и си тръгнах.

Той беше пред мен.

– Ей, к’во си мислиш, че пра’иш, мамка му? Ник’во пресяване в клуба! – извика някой. Златният бог трепна и се размота от ръката, около която се беше материализирал. Изглеждаше все едно тялото му беше се превърнало от материя в енергия. Мъжът, на когото принадлежеше ръката, беше млад, със зализана нагоре коса, сприхаво изражение и играещи неспокойни очи. Той стисна засегнатия си крайник, разтривайки го, и доби вид на заспал. После, изглежда, видя какво се беше пресяло току-що до него и очите му станаха кръгли почти комично.

В ръката на златния бог се появи питие. Той го предложи на мъжа с промърморено извинение:

– Не исках да наруша правилата на клуба. Ръката ти ще се оправи след миг.

– ’Сичко е яко, човече! – мъжът изпадна във възторг, когато прие питието. – Нямаш грижи – той се загледа към Фае с благоговение. – К’во мо’а да напра’а за теб? – каза той без дъх. – Човече, бих направил всичко, да знаеш! Изобщо всичко.

Златният бог се наведе и се доближи.

– Би ли умрял за мен?

– Всичко, човече! Но ти ще ме заведеш ли първо във Фае?

Наведох се към златния бог и притиснах уста към ухото му.

– Има копие в кобур под мишницата ми. Ти наруши правило и се преся. Обзалагам се, това значи, че и аз мога да наруша правило. Искаш ли да опиташ?

Той издаде съскащия Фае звук на отвращение. Но се отпусна и се изправи.

– Бъди добра малка фея – измърках – и върви да ми доведеш В’лане! – поколебах се, претегляйки следващите си думи. – Кажи му, че имам новини за Шинсар Дъб.

Смехът и всички гласове замряха, клубът утихна.