Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Базил излезе отново и тръгна напред-назад, като размисляше. Ще даде на мистър Руни половин час. Ако дотогава не излезе, ще се върне сам в училище. В края на краищата мистър Руни го тормозеше от началото на футболния сезон — Базил просто щеше да си измие ръцете от цялата тази история, както и от училището след ден-два.
На няколко пъти бе минал нагоре-надолу, когато вдигна поглед към една пресечка до театъра и вниманието му бе привлечено от надпис: „Вход за сцената“. Можеше да гледа как излизат артистите.
Зачака. Край него минаха няколко жени, но тъй като това ставаше преди времето на митовете и те не бяха облечени със скъпи дрехи, той ги взе за гардеробиерки или нещо подобно. Неочаквано след това излезе едно момиче и заедно с него мъж, при което Базил се обърна и изтича няколко крачки по улицата, като че ли се уплаши да не го познаят; после се върна, като дишаше така, сякаш бе получил сърдечен удар — защото момичето, тази бляскава деветнайсетгодишна красавица беше Тя, а младият мъж до кея беше Тед Фей.
Те минаха край него, хванати под ръка, и Базил не можа да се сдържи да не ги последва. Както вървяха, тя се облегна на Тед Фей по начин, който им придаваше очарователна близост. Двамата прекосиха Бродуей и влязоха в хотел „Никърбокър“, а на двайсет фута зад тях ги следваше Базил, достатъчно близо, за да види, че се запътиха към едно дълго помещение, подредено за следобеден чай. Седнаха на маса за двама, казаха вяло нещо на келнера, след което, останали най-после сами, се наклониха нетърпеливо един към друг. Базил забеляза, че Тед Фей държеше облечената и в ръкавица ръка.
Само един импровизиран жив плет от борчета в саксии отделяше чайната от главния коридор. Базил тръгна по него и седна на едно канапе, поставено с гръб почти непосредствено до тяхната маса.
Нейният глас беше тих и пресеклив — не така уверен, както по време на представлението, и много тъжен:
— Разбира се, Тед. — В продължение на доста дълго време, докато разговаряха, тя повтаряше: „Разбира се“ или „Но, разбира се, Тед“.
Тед Фей произнасяше думите прекалено тихо и Базил не го чуваше.
— … каза следващия месец и не иска да отлага повече… Разбира се, Тед, в определен смисъл. Трудно ми е да ти обясня, но той направи всичко за майка и за мен… Няма смисъл да се лъжа. Ролята е такава, че на което и момиче да я беше дал, то веднага щеше да стане звезда… Той беше толкова внимателен. Направи всичко за мен.
От силата на чувствата, които го вълнуваха, слухът на Базил се бе изострил и сега вече можеше да долови и гласа на Тед Фей:
— А казваш, че ме обичаш.
— Нима не разбираш, че съм обещала да се омъжа за него преди повече от една година.
— Кажи му истината — че обичаш мен. Помоли го да те освободи.
— Това не е музикална комедия, Тед.
— Нашата е доста жестока — каза горчиво той.
— Съжалявам, скъпи. Тед, мили мой, ще полудея, ако продължаваш по този начин. Караш ме да се чувствам толкова нещастна.
— При всички случаи ще напусна Ню Хейвън.
— Не, няма да го напуснеш. Ще останеш и напролет ще играеш бейзбол. Ти си идеалът на всички тези момчета. Та нали ако…
Той се изсмя късо:
— Бива си те да говориш за идеали.
— Защо не? Аз изпълнявам обещанието си към Белцман; трябва и ти да разбереш като мен — че ние не можем да бъдем заедно.
— Джери! Помисли какво правиш! През целия си живот, когато чуя този валс…
Базил скочи на крака; тръгна бързо по коридора, мина през фоайето и излезе от хотела. Беше изпаднал в състояние на пълно емоционално объркване. Не всичко, което чу, му беше ясно, но след тайното надникване в личните отношения на тези двама, макар с краткия си жизнен опит да си представяше, че целият свят лежи в краката им, Базил разбра, че животът на всички е борба; понякога отдалеч тя може и да изглежда величествена, но винаги е трудна, учудващо проста и малко тъжна.
Двамата щяха да продължат по своя път. Тед Фей щеше да се върне в Йейл, да сложи снимката й в чекмеджето на бюрото си, а напролет да бие местните бейзболни отбори по всички точки; в осем и половина завесата щеше да се вдигне и Тя щеше да усети липсата на нещо топло и младо, което бе изчезнало от живота й — нещо, което този следобед е било нейно.