Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Джоузефин трябваше да се срещне с приятелката си Лилиан Хамъл, но планът им не включваше ходене на кино. В сравнение с него, майките им биха предпочели най-забранения и най-зловещ филм. Ни повече, ни по-малко те трябваше да ходят на дълга разходка с кола заедно с Травис де Копет и Хауърд Пейдж и през цялото време щяха да се целуват — неведнъж, а много пъти. Четиримата плануваха това от миналата събота, но стечението на някои неблагоприятни обстоятелства им беше попречило да го осъществят.
Травис и Хауърд вече бяха там — те не бяха седнали, а стояха облечени в палтата си, като символи на действие, и задъхано подтикваха момичетата към тяхното бъдеще. Травис си беше сложил кожена яка на палтото и носеше бастун с позлатена топка; той целуна ръката на Джоузефин едновременно на шега и сериозно, а тя каза „Здрасти, Травис!“ с топлата приветливост на политик, който поздравява някой надежден гласоподавател. Момичетата обаче си размениха за малко новини настрана.
— Видях го — прошепна Лилиан, — ей сега.
— Наистина ли?
Очите им пламнаха, вперени една в друга.
— Нали е божествен? — каза Джоузефин.
Говореха за мистър Антъни Харкър, двайсет и две годишен, който не подозираше за тяхното съществуване, ако не се смяташе това, че в дома на семейство Пери понякога разпознаваше в Джоузефин по-малката сестра на Констънс.
Има страшно красив нос — възкликна Лилиан и изведнъж се засмя. — Той е… — Тя го нарисува с пръст във въздуха и двете избухнаха в смях. Но лицето на Джоузефин стана сериозно, тъй като тъмните очи на Травис, толкова тъмни, сякаш бяха прясно насинени от миналата нощ, надникнаха от коридора.
— Е? — попита нетърпеливо той.
Четиримата млади излязоха, преминаха петнайсет метра през ледения вятър и влязоха в колата на Пейдж. Всички бяха много самоуверени и знаеха точно какво искат. Двете момичета нарушаваха изрично родителските нареждания, но не изпитваха по-голяма вина от войниците, които бягат от вражеския лагер. Джоузефин и Травис се погледнаха; тя простена от мрачния огън в неговия взор.
— Виж — каза той. Ръката му трепереше. — Прибрах се в пет часа тази сутрин. Момичетата от „Фолиз“.
— О, Травис! — механично възкликна тя, но за първи път подобно изявление не я развълнува. Тя взе ръката му в своята, като се чудеше какво изпитва в себе си. Беше доста тъмно и той се наведе внезапно над нея, но също така внезапно тя отвърна лицето си. Ядосан, той поклати грубо глава и се облегна назад в ъгъла на колата. Потъна в блянове за своята тъмна тайна — тайната, която винаги я беше карала да копнее по него. Джоузефин я видя как изплува в очите му и ги изпълни, плъзна се надолу по скулите и нагоре по веждите му, но не можеше да се съсредоточи върху него. Романтичната тайнственост на света беше обгърнала друг мъж.
Травис я почака десет минути да капитулира, след което опита отново и при този негов втори опит тя го видя ясно за първи път. Това беше достатъчно. Въображението и страстите на Джоузефин я бяха експлоатирали безотказно до едно време, но след това някакво вътрешно чувство застана на нейна страна. Сега, неочаквано, тя се сети за нещо реално, което имаше против Травис, и гласът й се изпълни с кротка печал:
— Чух какво си направил миналата вечер. Много добре чух.
— Какво има?
— Казал си на Ед Бимънт, че ще си изкараш чудесно, защото ще ме изпратиш с колата си.
— Кой ти каза това? — попита той с виновен, но омаловажаващ тон.
— Ед Бимънт. Каза, че едва не те е ударил, когато си го изрекъл. Едва се е сдържал.
Травис отново се дръпна в своя ъгъл на седалката. Той прие това като причина за нейната хладност и донякъде то беше вярно. Според теорията на доктор Юнг37 в подсъзнанието на жената спорят безброй мъжки гласове и дори говорят през нейната уста — в такъв случай отсъстващият Ед Бимънт по всяка вероятност говореше чрез Джоузефин в този момент.
37
Теорията на доктор Юнг — става дума за учението на представителя на швейцарската психоаналитична школа Карл Гюстав Юнг (1875–1961), изследващо „колективното подсъзнание“.