Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Никол водеше за ръка големия си син Никола, а Паскал бе върху раменете на Пиер. Сигурно е бил на пет-шест години. Стискаше в ръка червено знаменце. Марк разгледа лицата на дядо си, на баща си и чичо си, събрани на една и съща снимка. Всички бяха изчезнали, без да оставят никакъв спомен в съзнанието му.
Maрк се насили да каже с равнодушен тон:
– Отивам в стаята си, Никол. Трябва да погледна лекциите. Само за няколко минути. Връщам се веднага.
Отговори му шум от съдове върху мивката.
Марк влезе в стаята си. Бе безупречно подредена.
Никол продължаваше да си съсипва здравето, за да подрежда стая, в която Марк спеше по-рядко от веднъж месечно.
Марк имаше чувството, че е преоткрил стаята си от детинство.
Причината бе в проклетата тетрадка на Гран-Дюк и в миналото, което той бе разбутал. Пластмасовата му флейта бе все още върху бюрото.
Неговата. Онази, която Лили заемаше от него, за да свири Голдман, Кабрел90 и Балавоан91. Двете поставени едно над друго легълца бяха все още там, залепени до стената. Горното легло бе свободно вече осем години. Откакто Лили се бе преместила в стаята на Никол. Марк си спомни за безсънните им нощи. Лили обичаше да си измисля безкрайни истории. А Марк, легнал в своето легло, слушаше гласа на Лили, която лежеше на леглото над него. Освен в случаите, когато Лили се страхуваше и провесваше малката си ръка към него. В такива случаи Марк сядаше в леглото и държеше ръката ѝ, докато неговата се изпотеше и докато Лили заспеше. Понякога пък, обратно, Лили четеше до късно и пречеше на Марк да спи, но той не казваше нищо. Човек не иска слънцето да залезе. Лили никога не би заменила това до известна степен обременяващо съжителство с огромната спалня, която я очакваше у Карвил. Дори за цял тон подаръци, мечето Банжо и всички останали изненади. Марк бе сигурен в това. Водните кончета са като пеперудите. Докато са малки, имат нужда от пашкул. Е, поне докато дойде моментът да излязат от него и да се превърнат от гъсеница в какавида.
Марк разтърси рамене, защото носталгията падаше върху тях с огромна тежест. Отвори гардероба и разбута дрехите. Бяха останали малко. Никол даваше всичко, което му бе омаляло, на социалните служби. С изключение на жълто-сините му екипи за ръгби от детския, юношеския и младежкия отбор, а също и на един футболен екип, един-единствен в гардероба, с надпис на гърба „Дюндар Сиз“. За дванадесетгодишно момче.
Марк се наведе. Той подреждаше лекциите си в кашони, поставени направо на земята. Тези, които търсеше, бяха най-отгоре: бележки от предишната година по европейско право. Модулът се състоеше главно в упражнение по наизустяване на поредица от дати – кога определена държава е станала член на Европейския съюз, договори, директиви, избори... Ами да, това представляваше следването на право: досадно и изнервящо запаметяване.
Марк лесно намери папката с лекцията, която търсеше, а после и необходимата страница. Не бе блестящ в учението, но пък беше подреден и методичен. Прочете: „Резюме на лекцията от 12 февруари 1998 г. Граници и свобода на действие на Европейския съюз“. Беше по-внимателен от обикновено по време на тази лекция, защото тя се занимаваше с казуса Турция. Марк препрочете бележките си: Турция, управлявана от военните, държавния преврат, завръщането към демокрацията...
Дълго сравняваше подробностите.
По ръцете му се стичаха капчици пот.
Накрая затвори папката. Ръцете му бяха влажни, а кожата му – настръхнала. Сега разбираше какво куцаше в разказа на Гран-Дюк. Всичко се навързваше. Марк седна на леглото си и се опита да мисли колкото се може по-бързо. Не, дядо му не бе умрял в инцидент. Той е бил убит! Имаше доказателство. Ясно, категорично доказателство. Но щом в тази, пък била тя и единствена подробност, нещо куцаше, тогава смисълът на цялото разследване на Гран-Дюк можеше да бъде поставен под съмнение.
– Марк?
Гласът на Никол премина през тънката стена.
– Марк? Наред ли е всичко?
Пристъп на кашлица сякаш подчерта значението на въпроса. Опасна кашлица, леко заглушена от тънките като картон стени.
Марк за момент се отказа да размишлява. Остана облегнат на двете поставени едно над друго легла. Стана му топло и дишаше трудно.
Никол настоя с треперещ глас:
– Марк?
– Идвам, Никол. Идвам.
От стаята се излизаше направо в салона. Чиниите бяха подредени, а върху масата за хранене бе постлана дантелена покривка. Никол седеше и плачеше. На масата пред нея лежеше синьолавандуловият плик. Марк го позна. ДНК тестът. Вторият екземпляр, даден ѝ преди три години от Кредюл Гран-Дюк.