Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Ни най-малко. Просто се опитвам да опазя целостта на крайниците си. Рискът е нищожен, като се има предвид какво бих могъл да загубя иначе. — Погледна Сомдет Чаопрая в очите. — С радост ще се обзаложа. А вие?
Сомдет Чаопрая го измери с поглед, после извика на другите:
— Нашият калорийник е хазартен тип! Казва, че може да ми покаже нещо, което не съм виждал. Вие какво мислите?
Мъжете се разсмяха дружно.
— Залозите не са във ваша полза, изглежда — каза Сомдет Чаопрая на Андерсън.
— И все пак мисля, че облогът е добър. И смятам да заложа доста пари.
— Пари? — Сомдет Чаопрая изкриви лице. — Мислех, че говорим за живота ви.
— Какво ще кажете тогава за спецификациите на пружинниците, които произвеждаме в моята фабрика?
— Ако поискам, бих могъл да ги взема и без вашето благоволение. — Сомдет Чаопрая щракна с пръсти. — Ето така. Щраквам с пръсти и са мои.
— Добре. — Андерсън направи физиономия, „Всичко или нищо.“ — Ами ако предложа на вас и на вашето кралство следващия вариант на ориз Ю-Текс, който нашата компания разработи? Как ви се струва такъв един облог? При това не просто ориз, а семената, преди да ги подложат на стерилизация. Посеви, които ще се възпроизвеждат сезон след сезон, поне докато поредният нов щам на мехурчестата ръжда не ги унищожи. Животът ми едва ли е по-ценен от това.
Хората в каютата се смълчаха. Сомдет Чаопрая го наблюдаваше внимателно.
— И какво трябва да заложа аз в замяна? Какво ще искате от мен, ако спечелите облога?
— Да дадете зелена светлина на политическия проект, който дискутирахме. При същите условия, които предложихме. Условия, които са изключително изгодни за вас и за вашето кралство.
Сомдет Чаопрая присви очи.
— Вие сте много упорит, нали? И каква е гаранцията, че ще ни дадете Ю-Текс ориза, ако изгубите?
Андерсън се усмихна и махна към Карлайл.
— Предполагам, че ако не устоим на думата си, лесно ще ни разчекнете с мегодонти, мен и господин Карлайл. Това задоволителна гаранция ли ви се струва?
Карлайл се разсмя истерично.
— Що за облог е това?
Андерсън не сваляше очи от Сомдет Чаопрая.
— Единственият смислен. Искрено вярвам, че негово превъзходителство ще си признае честно, ако успея да го изненадам. И като знак за това доверие ние се поставяме в ръцете му. Съвсем разумен облог. И двамата сме мъже на честта.
Сомдет Чаопрая се усмихна.
— Приемам облога. — Разсмя се и удари Андерсън по гърба. — Изненадайте ме, чужденецо. И ви желая късмет. Не че няма да се радвам да видя как ви разчекват мегодонти.
По улиците на града рядко се виждаше компания като тяхната. Ескортът на Сомдет Чаопрая им осигуряваше достъп през пропускателните пунктове, тъмнината ехтеше от изненаданите викове на белоризци, осъзнали кого се опитват да спрат за проверка.
Карлайл избърса челото си с кърпичка.
— Боже, ти си откачил тотално. Изобщо не трябваше да ти се връзвам на приказките и да ти уреждам среща с тия хора.
Сега, след като облогът беше сключен и рискът — ясно очертан, Андерсън беше склонен да се съгласи с Карлайл. Онова със следващото поколение ориз Ю-Текс беше истински риск. Дори началниците на Андерсън да подкрепяха плана му, хората от финансовия отдел щяха да нададат вой до небето. Смъртта на един калорийник беше несравнимо по-приемлива от раздаването на нестерилизирани семена. А ако тайландците започнеха да изнасят ориза, това би подкопало печалбите на компанията за години напред.
— Няма проблем — измърмори той. — Имай ми вяра.
— Да ти имам вяра? — Ръцете на Карлайл трепереха. — Че заради теб ще ме разчекнат с мегодонти! — Огледа се трескаво. — Най-добре да си плюя на петите.
— Не се хаби. Сомдет Чаопрая даде указания на охраната си. Ако случайно ни налегнат колебания… — Кимна към мъжете, които пътуваха в рикшата зад тях. — Побегнеш ли, ще те убият на място.
След няколко минути пред тях се очертаха познати силуети.
— Плоенчит? — попита Карлайл. — Господи Исусе и Ной, наистина ли водиш Сомдет Чаопрая тук?
— Успокой се. Точно ти ми даде идеята.
Андерсън слезе от рикшата. Сомдет Чаопрая и свитата му се събраха пред входа. Сомдет Чаопрая го изгледа пренебрежително.
— Това ли е най-доброто, което можете да ми предложите? Момичета? Секс? — Поклати глава.
— Не бързайте с преценката. — Андерсън им даде знак да влязат. — Заповядайте. Ще трябва да се качим по стълбите, за което моля да ме извините. Тук липсват удобства, каквито се полагат на човек от вашия ранг, но няма да съжалявате, уверявам ви.
Сомдет Чаопрая вдигна рамене и остави Андерсън да води. Мъжете от охраната ги наобиколиха, нащрек в тъмната теснотия на кулата. При вида на върховния сановник наркоманите и курвите по стълбището се проснаха ничком. Вестта за пристигането им се разпространи като горски пожар. Телохранителите на Чаопрая хукнаха нагоре да обезопасят стълбището.