Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Вратите на „Прах“ се отвориха. Момичета се просваха на колене. Сомдет Чаопрая огледа с отвращение интериора.
— Вие, фарангите, често идвате тук, така ли?
— Както казах, заведението не е от най-изисканите. За което се извинявам. — Андерсън му даде знак. — Насам. — Тръгна през клуба и дръпна завесата към вътрешното помещение.
Емико лежеше на сцената, обкрачена от Каника. Около подиума се бяха струпали мъже и гледаха жадно как Каника изважда наяве движенията, характерни за едно момиче на пружина. Тялото на Емико се кълчеше и тресеше под сиянието на светулките. Сомдет Чаопрая спря и зяпна.
— Мислех, че само японците имат такива.
28.
— Открихме още един.
Каня се стресна. Вдигна глава и видя на прага Паи. Разтърка лице. Уж беше седнала зад бюрото си да напише поредния доклад, докато чака новини от Ратана. А ето че опакото на ръката ѝ беше мокро от слюнка, а писалката ѝ се беше разтекла навсякъде. Заспала беше. И насън ѝ се беше явил Джайде — седеше си преспокойно и се подиграваше на всичките ѝ оправдания.
— Спеше ли? — попита я Паи.
Каня потърка отново лице.
— Кое време е?
— Слънцето вече изгря. — Паи я изчака търпеливо да се разсъни. Лицето му беше надупчено от шарка. Беше достатъчно възрастен и опитен да ѝ е шеф, ако Каня не го беше изпреварила в служебната йерархия. Паи беше от старата школа. От онези, които боготворяха Джайде и неговите методи, които помнеха министерството на околната среда от времето, когато хората са почитали белоризците, вместо да ги мразят и вземат на подбив. Добър човек. Човек, чиито подкупи Каня познаваше отлично. Може да беше корумпиран, но пък тя знаеше на кого за колко се е продал, така че му имаше доверие.
— Открихме още един — повтори той.
Каня изправи гръб.
— Кой друг знае?
Паи поклати глава.
— Уведоми ли Ратана?
Той кимна.
— Изобщо не го бяха вписали като подозрителна смърт. Не беше лесно да го открием. Тая работа е като да търсиш риба лещанка в оризище.
— Не са го вписали? — Каня си пое дълбоко дъх и издиша през зъби. — Всички са некомпетентни. Забравили са как започват тези неща. Никой не помни.
Паи кимна спокойно, чакаше началничката му да си излее гнева. Дълбоките белези по лицето му я гледаха като десетки очи. Поредната жертва на заразна болест. Каня не можа да си спомни дали беше пострадал от генехакерската гъгрица или от вариант на бактерията фии. Накрая Паи попита:
— С което стават двама, нали?
— Трима. — Каня замълча. — Име? Жертвата има ли си име?
Паи поклати глава.
— Внимавали са много.
— Искам да обиколиш районните управления. Провери сигналите за изчезнали роднини. Трима души са изчезнали. Нека им направят снимки.
Паи сви рамене.
— По-добра идея имаш ли? — сопна се тя.
— Може би криминалистите ще открият нещо, което ги свързва — предложи той.
— Да, добре. Заеми се и с това. Къде е Ратана?
— Изпратила е тялото в ямите. Иска да идеш при нея.
— Разбира се. — Каня разчисти документите по бюрото си и остави Паи да се занимава с безплодното си разследване.
На излизане от административната сграда се запита какво би направил Джайде в тази ситуация. При него идеите идваха лесно. Случваше се да спре на улицата, поразен от внезапно вдъхновение, а миг по-късно двамата хукваха през града към източника на заразата, който неизменно се оказваше там, където Джайде го беше предвидил. Коленете ѝ се подкосяваха при мисълта, че сега кралството трябва да разчита на нея.
„Аз съм купена — мислеше си тя. — Платена. Купена.“
Когато постъпи в министерството на околната среда като къртица на Аккарат, с изненада установи, че дребните привилегии на белоризците се услаждат и на нея. Седмичните вноски от количките за бързо хранене, срещу които белоризците си затваряха очите за незаконния, но много по-евтин метан, с който се приготвяше храната. Удобството да се наспиш добре по време на нощен патрул. Беше лесен живот. Дори под ръководството на Джайде беше лесно. А сега, за зла участ, Каня трябваше да работи здраво, задачата ѝ беше наистина важна, а от толкова време имаше двама господари, че вече трудно се ориентираше кой е с предимство.
„Трябваше да поставят другиго на твоето място, Джайде. Някой, който е достоен за поста. Кралството е под заплаха, защото ние не сме силни. Не сме добродетелни, не следваме осморната пътека на Буда към просветлението и сега заразите идват отново.“