Момиче на пружина

Адмиралът изкриви лице.

— Нищо не искаме от вас.

— Не прибързвайте, моля ви. Предложението ни е напълно добронамерено. Колкото до другия проект, ако промените мнението си за нашето съдействие, било след седмица, след година или след десет години, винаги ще можете да разчитате на нашата добра воля.

— Много хубава реч — каза Аккарат. Каза го с усмивка, което не му попречи да стрелне с отровен поглед адмирала. — Сигурен съм, че никой не храни лоши чувства. Моля ви, пийнете по още едно. Дойдохте чак дотук и няма причина да не се разделим като приятели.

Значи още бяха в играта. Вълна от облекчение валя Андерсън.

— И ние виждаме така нещата.

Скоро алкохолът потече отново. Карлайл взе да обещава многословно как с радост щял да достави шафран от Индия веднага щом се вдигнело ембаргото, а Аккарат разказа виц за белоризец, който се опитал да вземе три подкупа от три различни колички за бързо хранене, но постоянно обърквал броенето. През цялото време Андерсън наблюдаваше Сомдет Чаопрая и чакаше сгоден момент.

Когато Сомдет Чаопрая стана от масата и отиде до прозореца да погледа водата, Андерсън го последва.

— Жалко, че предложението ви не беше прието — каза мъжът.

Андерсън вдигна рамене.

— Аз пък се радвам, че ще си тръгна оттук жив. Само преди няколко години дори опитът ми да се срещна с вас би ми струвал главата.

Сомдет Чаопрая се разсмя.

— Вярвате, че ще ви пуснем да си отидете по живо, по здраво?

— Така мисля, да. Рискът е приемлив — каза Андерсън. — Вие и Аккарат сте хора на честта, нищо че имаме различия по един или друг въпрос. Напълно приемлив риск, така смятам.

— Сериозно? Половината хора в тази стая настояваха да нахраним с вас шараните в реката. Според тях това било най-мъдрото решение. — Замълча, фиксирал Андерсън с хлътналите си очи. — Размина ви се на косъм.

Андерсън се усмихна чинно.

— Ако съм разбрал правилно, с адмирала не сте били на едно мнение.

— Така е, тази вечер не сме на едно мнение.

Андерсън се поклони.

— В такъв случай позволете да ви благодаря.

— Не бързайте да ми благодарите. Не е изключено да променя решението си относно скоропостижната ви кончина. Хората от вашия сой имат много лоша репутация.

— Няма ли поне да ми дадете шанса да се пазаря за живота си? — попита сухо Андерсън.

Сомдет Чаопрая вдигна рамене.

— Не би имало смисъл. Животът ви е най-интересното нещо, което бих могъл да взема от вас.

— Значи ще трябва да ви предложа нещо уникално.

Хлътналите очи на мъжа го фиксираха.

— Невъзможно.

— Напротив — каза Андерсън. — Мога да ви дам нещо, което не сте виждали. Още тази нощ всъщност. Нещо изящно и рядко. Не е за гнусливите, но е удивително и уникално. Това ще промени ли решението ви да ме хвърлите на речните шарани?

Сомдет Чаопрая го изгледа с раздразнение.

— Не можете да ми покажете нищо, което да не съм виждал.

— Да се обзаложим?

— Още залози? — Сомдет Чаопрая се разсмя. — Не рискувахте ли достатъчно за една нощ?